С цървули по белия свят

 
С цървули по белия свят

Home
По чепици из * * * * * * * * * * БЪЛГАРИЯ
Австрия
Великобритания
Германия
Гърция
Дания
Испания
Италия
Монако
Норвегия
Оман
Сирия
Словакия
Сърбия
Турция
Унгария
Франция
Хърватия
Чехия
Швеция
Видео / Video
Снимки


Контакти Авторство

Италия / Рим

Рим
13.05.07 00:00
Един безумно претоварен град...

София е един прекрасен град! Да, знам, че думата ми е за Рим, но разни мисли така прехвърчат из съзнанието на човек, току-що завърнал се от вечния град, че няма как да не ги споделя. Мислите, че София е шумна? Идете в Рим! Смятате, че София е мръсна? Я, посетете Рим! Движението в София било натоварено! Тц, грешите. За сравнение идете в Рим. Но да започна разказа си от начало...

Купих си изгодно самолетен билет с WizzAir до Рим и обратно за 70 евро в двете посоки (2 месеца преди датата на заминаване). И дотам се изчерпва лесната част за осигуряване на евтиния престой в Рим. Както обичайно не мога да си позволя престой в хотел и затова се ориентирам към хостелите. А хостели в Рим има много..., но беше мнооого трудно да си намеря подходящ. Оказа се, че хостелите в този изключителен туристически център въобще нямат добра слава, а освен това и никак не са евтини. След повече от месец и половина проучване по интернет си запазих легло в Alessandro Downtown, 25 евро на вечер. Нямам оплаквания! Полетът на WizzAir излетя като по часовник. Час и половина и кацнахме на летище Чампино. Вариантите за стигане до Рим оттам са два: с градския автобус до Anagnina и от там с метро (по 1 евро билетчето и за двата транспорта) или с директен автобус до жп гара Термини за 6 или 8 евро в зависимост от автобусната компания – Terravission или CoTraL. С първия маршрут се стига за около час и нещо, а с втория – за 20 минути. Веднъж стъпил на гара Термини, човек въздъхва с облекчение – най-после в Рим и ... тогава се оглежда за да установи, че е попаднал сред интернационална тълпа от римляни, туристи, тъмнокожи търгаши, просяци, вероятно и джебчии, абе...разнолик народ.

По пътя от летището към Рим се сдушихме с едно момче-българче, което имаше да убива няколко часа време и тъй като аз също трябваше да изчакам до ранния следобяд за да вляза във владение на скромната си постеля в хостела, си правихме компания в първите обиколки из вечния град. То пък така го емнахме Рим, че до три следобед бяхме обиколили главните забележителности: черквата Св. Мария Маджоре, Колизеума, Римския форум, Колоната и пазара на Траян, монумента Виторио Емануеле II, фонтана Треви, Пантеона, площад Навона, крепостта Сант Анджело (без да влизаме) и площада с базиликата Св. Петър. Сега като си припомня голямо обикаляне беше, но с бавна крачка и без да бързаме се справихме с горепосочената програма за времето от 9.30 до 3 следобяд. Тези няколко часа бяха достатъчни за да направим някои умозаключения за Рим: 

 ·         мотопедите и моторите са измислени от италианците за придвижване през 21-ви век по улици от 15-ти век, с цел постоянен тормоз над нищо не подозиращите туристи;

·            всред италианските шофьори човек се чувства застрашен през 50% от времето (факт е обаче, че оцеляхме);

·         сигурно има и по-тесни улици, по които движението е три-посочно, разбирай двупосочно плюс хаотично туристическо лутане, но аз не съм попадала на такива досега. По същите улици не е изключено и движение на градски транспорт под формата на автобусчета с размери 3 на 2 метра (може би още един римски патент);

·           тротоарите с ширина 1m са предназначени за паркиране на малки коли, а дупките, останали между тях тутакси се попълват от нàпреко паркирали моторчета;

·           на пръв поглед всичко изглежда добре уредено до момента, в който потърсиш нещо конкретно, а то рядко се оказва там, където очакваш да го намериш

·         снимките на забележителности, които сме виждали, са силно измамни – не относно обектите, а по отношение на свободното пространство около тях. Те буквално се задушават от околните, изключително нагъсто разположени сгради. При добавката на туристи обстановката става достатъчно задушевна, че да те накара бързичко да продължиш нататък;

·         душите, които се имат за по-вярващи от всички нас се стичат на потоци в Рим;

·         като правило сестрите от разните религиозни ордени са все дребнички, слабички и носят плътни сиво-черни одежди дори и при трийсет градусова жега.

Краката едва се движат, носът е болезнено порозовял, май нещо съм послънчасала... о, блажено легло. Между 15.30 и 18.00 се отдадох на заслужена почивка. Толкова ми хареса, че и през останалите три дни от престоя ми в Рим продължих да се прибирам в хостела по това време. Мисля, че постъпих разумно, избягвайки голямата жега и събирайки сили за приятна вечерна разходка. След като отметнах основните обекти още първия ден, през следващите дни се отдадох на безцелно мотаене из тесните улички на стария Рим и на повторно връщане на местата, където вече съм била (често съвсем неволно, в опит да намеря правилната посока). Мислех да вляза в Колизеума и да се кача до хълма Палатино, но си останах само с мисленето... Сигурно Колизеумът е грандиозен и отвътре, а Палатино си струва да се види дори и само заради легендата за Ромул и Рем, но в крайна сметка ги пропуснах. Не стигнах и до Сикстинската капела. Даже и да се заредиш на опашката в 8.30 сутринта пак не ти мърда чакане 2 часа за да се сдобиеш с билет. Това е информация от една японка, другарка по стая в хостела, която стоически е издържала чакането. А чакането е не само дълго, но и провокиращо слънчасване. В Рим сенките като цяло са рядкост, освен в тесните улички, които вероятно нарочно са построени така, с цел сградите да си пазят сянка една на друга. От друга страна, целият Рим е павиран с едни тъмни павета, които цял ден се нагряват и излъчват убийствена топлина. Трябва да призная, че да вървиш бос по тях към 9.30 вечерта е много приятно. За тази идея ме светна някакъв човечец, който мина покрай мен докато по здрач си седях и съзерцавах базиликата Св. Петър без шумните туристи наоколо. Излишно е да казвам, че бродих половин час из Рим с обувки в ръка - от Св. Петър почти до фонтана Треви. Дори подминах един карабинер, но той не ме спря, въпреки, че определено бях единствената босонога в района. Да се върна обаче на Сикстинската капела... Повечето туристи, вероятно съвсем заслужено, се натискат да влязат за да видят творбите на Микеланджело и прочутата му фреска „Страшния съд”. И без да ходиш в музеите на Ватикана обаче можеш да се докоснеш до изкуството на Микеланджело. Половината статуи в града са ако не на Бернини (Базиликата Св. Петър и колонадата, фонатаните „Четирите реки” на площад Навона и на „Тритона” на площад Барберини и вероятно много други, покрай които минава нищо не подозитащият турист), то са на Микеланджело. Ако човек е по-ранобуден, към 9.00 сутринта може да влезе без чакане в Св. Петър, където се намира неговата прочута „Пиета". В църквата St. Pietro in Vincoli (Окованият Св. Петър) пък се намира не по-малко известната статуя на Мойсей, която самият Микеланджело е повредил (спукал е коляното на Мойсей с чук), защото е смятал, че се е получила прекалено съвършена. Местонахождението на този Мойсей очевидно е известно на малко туристи, защото черквата е полупразна. Мен лично ме заведе една мексиканка, друга съратничка по стая в хостела. Вярвайте ми, заслужава си труда да потърсите черквата. Друг продукт на Микеланджело е площад Кампидоджо, сърцето на Капитолия. Дори и лаик в областта на скулптурата като мен няма как да не се възхити на майсторството на детайлите в скулптурите на Микеланджело. Забележително! Споменавайки по-горе Тритона на Бернини се сещам за още един нетрадиционен фонтан - „Четирите фонтана Сан Карло” на Боромини на кръстовището на улиците Четирите фонтана и 20-ти септември. Въобще Рим е пълен с красиви фонтани – всеки площад си има по един, а площад Навона - дори три. Безспорно най-известният фонтан в Рим обаче е Треви на Никола Салви, изобразяващ колесницата на Нептун, теглена от двата океана – Атлантика и Пасифика. Ако сте при фонтана преди 10.00 сутринта ще се насладите на прекрасния му ромол и даже може да се щракнете без в кадъра ви да влязат още десетина други туристи. За съжаление трябва да отбележа, че вечерното осветление на фонтана не е добро, но като цяло пътят на туриста почти винаги минава от там (по няколко пъти на ден), така че може да се отбиете и по здрач. За разлика от Треви, базиликата Св. Петър е представена божествено... Мека, ненатрапваща се светлина... и не повече от петнайсетина човека на огромния площад... усещането е страхотно. Огромната колонада ме караше да се чувствам малка... и това ми хареса. Друго място, където човек проумява част от себе си е Пантеонът. Това за мен е най-впечатляващата сграда в Рим. Висш инженерен замисъл устоял непокътнат векове наред. Трудно ми е да опиша Пантеона, затова няма и да се опитвам. Друг обект, който привлича туристите са Испанските стълби. Не е кой знае колко интересен фактът, че хората от испанското посолство, на долния край на стълбите, са искали да стигат лесно до черквата Trinita dei Monti, на горния им край и в резултат са построени стълбите. По-скоро те са добили популярност като удобно място, където да поседнеш и да си хапнеш грижливо приготвения от сутринта сандвич... Удоволствие, което вече не е разрешено, но туристическата памет се движи по релси и щом са казали, че обектът трябва да се види, видях ги и тия стъпала.

Непосилно е да се опишат всички забележителности в Рим. Аз обиколих почти всички обекти означени с картинка върху моята туристическа карта, но това не е непременно необходимо. Примерите на историята, запазили се до днес или реставрирани, за да им се наслаждаваме и днес, са меко казано стотици. Затова, според моето скромно мнение, най-добре е човек да се остави на улиците и уличките да го водят из Рим, без да се опитва на всяка цена да покрие норматив от посетени обекти. В противен случай не ти остава време и възможност да усетиш настоящия, а не миналия Рим. Аз отделих на това полезно занимание почти два дни. В безцелно размотаване не влязох в нито един музей, но това и не ми е много по сърце, не се качих и на лодка по р. Тибър, а сигурно и двете са си заслужавали.

Опитах обаче италианската кухня. Изводи след дегустацията: дори и в Италия пастата не може да ме впечатли. Виж пиците са друго нещо. Продават пица на грамаж на много места и парче, което в София можеш да си купиш за 1.20 лв там върви към 2.50 - 3.00 евро, но пък си заслужава кулинарното преживяване. Ако сте в района на гара Термини препоръчвам да опитате пиците в една пицерията, която лесно може да намерите като тръгнете от черквата Св. Мария Маджоре по улица Мерулана – 2 минути ходене по левия тротоар. Пиците там са една класа над останалите места, от които съм си купувала. Друго нещо, което не бива да се пропуска е сладоледът, по много и по-начесто... 2 евро за една голяма топка или 3 за две топки. Италианците нещо не ги бива в салатите... скъпи са, малки са като количество и не са вкусни. Предлагат се много видове хляб и във всяко заведение тип кафене или бистро продават разнообразни сандвичи. Не знам дали сандвичите са популярна храна за римляните или са насочени главно към туристите, но все си мисля, че наличието на толкова много сандвичи е гавра с добрата храна... Водата около туристическите обекти е скъпа (1 евро за бутилка 0.5л), но при топло време не оставяйте без вода. Из целия Рим има чешми, от които спокойно може да пиете или да си налеете шишенцето. Водата е добра за пиене, но не е много студена. На много места има лафки, които предлагат прясно изцеден плодов сок - 2 евро за около 200 грама. В определени моменти чудесно утоляват жаждата.

Все ми се ще да кажа нещо и за хората, ама ми е много трудно да отсея местните от туристите. Едно мога да отбележа със сигурност – от женска гледна точка мъжете не покриват очакванията ми. Къде ли е е онзи италиански типаж с който съм се заблуждавала... Сигурно някъде сме се разминали в тълпата...

Четири дни бях в Рим – преситих се! Всеки си има свое разбиране за нещата, но Рим определено не е моят град. Теснотията, в комбинация с множеството хора ми действа подтискащо. Това в никакъв случай не означава, че съм разочарована от Рим. Напротив! Рим е от онези градове, които разширяват кръгозора и мирогледа на човек. С мен се случи и получи.

0.069