С цървули по белия свят

 
С цървули по белия свят

Home
По чепици из * * * * * * * * * * БЪЛГАРИЯ
Австрия
Великобритания
Германия
Гърция
Дания
Испания
Италия
Монако
Норвегия
Оман
Сирия
Словакия
Сърбия
Турция
Унгария
Франция
Хърватия
Чехия
Швеция
Видео / Video
Снимки


Контакти Авторство

Италия / Верона

Верона
20.07.02 00:01
Градът на Ромео и Жулиета

По план във Верона имахме само няколко часа. Тръгнахме по утъпкания от туристите път към основните забележителности: площад Бра с алпийския фонтан, Арена ди Верона, къщата на Жулиета и така по трасето накъдето ни повлече тълпата. А тълпа имаше и задушаващото й присъствие се подсилваше от тесните улички. Арена ди Верона се подготвяше за поредното си знаменито представление. Огромни декори на площада чакаха реда си за да преобразят арената в сцена на величествени сражения. 
Следваща спирка – къщата на Жулиета: тясно вътрешно дворче, което едвам побираше непрестанния поток от туристи, балконче метър на два, от което, както ни разказва Шекспир, Жулиета е хортувала с възлюбления си Ромео и множество листчета по стената на къщата с многозначителни излияния от типа „Р+В=ВНЛ”. Спестих 3 евро, като пропуснах да се покача на Жулиетиното балконче, а се задоволих да гледам как други махат с ръка от него на света като цяло... В дъното на дворчето има статуя на Жулиета, върху чиято разголена гръд мъжете слагаха ръка с похотливи усмивки, а жените – с престорено свенливи такива. За щастие, любов и късмет, както разбрах... Позяпахме още малко, пихме капучино до арената и се запътихме към автобуса. Оказа се обаче, че автобусът ни има нужда от ремонт и ще останем във Верона още 2-3 часа. Добре дошло допълнително време за нас! За мое съжаление, желаещи да обикалят безцелно из Верона вече нямаше, а на мен не ми се бродеше сама. Беше обедно време и решихме да седнем да хапнем. Тръгнахме да търсим ресторант. Претенциите, оказа се, бяха много и разностранни, което в крайна сметка ни отведе пак до скъпарска пицария на пъпа на Верона. Лазанята беше добра за разлика от пицата, която имаше вкус на набързо претоплен полуфабрикат, направо отврат. Добре че бях гладна...

 

Толкова видях от Верона, набързо и за малко. Не успя да ме впечатли, никак даже. Оставам обаче с убеждението, че не градът е виновен за това. Тръгвам си с усещането, че оставам длъжница на Верона – градът на Ромео и Жулиета, и вероятно на много други неща.  

0.1439