Кан до голяма степен прилича на останалите градчета по френската ривиера, с изключение на това, че филмовият фестивал е поставил своя отпечатък на този иначе малък градец. Той си остава преди всичко един луксозен курорт, през който хора като мен просто минават... Терасовидно разположените къщи и хотели просто лъхат на лукс. Хората, местни или туристи, за никъде не бързат. Спокойствието се е разпростряло навсякъде, придавайки едно особено очарование на Кан.

Веднъж дошли в Кан, няма как да не видим сградата, която приютява филмовия фестивал и разни знаменитости година след година. Ако не ми я бяха показали, нямаше и да я позная. Постна, сивкава сграда... Един червен килим и тълпа филмови звезди явно коренно променят гледката! Е, сега килим нямаше, но си щракнах една снимка за да се знае, че и аз там съм била!

Аз си падам върл любител-консуматор на сладкарското искуство, така че дори не се и опитах да се сдържа при вида на лафките, предлагащи примамливо всякакви вкусотии. Излакомих се и си купих не един, а два сладкиша. И за секунда не съжалих, бяха превъзходни. Не случайно французите са признати кулинари.

Нямахме много престой в Кан, но то пък нямаше и някакви значими забележителности. За крайно краткия престой все пак попихме от живота в лукс и доволство, който се случваше на баровците в курорта. Погледът ни вече беше привикнал към гледката на по-малки и по-големи яхти, лъскавите коли, палмите и жаркото слънце, така че без размотаване се метнахме на автобуса и продължихме пътя си, следвайки схемата очи пълни - ръце празни!