В Ница пристигнахме по късна доба. Не че разбрах кога точно влязохме в града... Градовете по френската ривиера следват един след друг без никакво пространство между тях. Най-много да има по някоя табела, указваща, че от тук започва следващото населено място, от което следва сам да разбереш, че до там се е простирал предишният град. До хотела се добрахме сякаш по задни улички и затова първата ми мисъл беше „ леле, къде се забихме”. Всъщност, бяхме много близо до крайбрежната улица. Просто улиците са сравнително тесни и автобусът ни маневрираше доста трудно. Много ми се щеше да разгледам нощна Ница, но за кой ли път не срещнах разбиране от сътуристите си. Понякога си задавах въпроса защо тези хора бяха тръгнали на екскурзия след като голяма част от нея проспиваха... По пътя към хотела ми направи впечатление, че по улиците има главно чернокожи младежи. От новините ли или от другаде у мен се е загнездило някакво недоверие по въпроса за наличието на толкова негри на едно място и за пореден път не посмях да изляза сама. Поне излязохме да вечеряме. Май не си бях избрала най-удачната компания. След солидна доза чудене и маене, още не доумявам как сред толкова много заведения, които предлагат местна кухня, ние седнахме точно в турски ресторант. Беше си проява на липса на всякъкво въображение!

Ница е един от градовете, където бих се върнала с удоволствие. Не мога да предам с точни думи усещането за спокойствие и свобода на душата, което изпитах там. Усещане, което трябваше да попия бързо, защото отново ни чакаше път към следващата ни цел. Горе-долу по това време започна да ме гложди мисълта, че организираните екскурзии не са много удачен вариант за опознавателен туризъм. Непрекъснато под час и график... това леко убива удоволствието. Тъкмо ти стане кеф и... хайде, свърши ни времето в Ница. Поне ми се удаде случай да впиша Ница като едно от местата, в които си заслужава да се върнеш.

Нетърпението ми да разгледам Ница беше обяснимо. Започнахме обиколката от крайбрежния булевард; двупосочно платно за автомобилния транспорт, също толкова широка пешеходна зона и чакълест плаж. Плажът хич не ме и впечатли, за разлика от пешеходната зона, където хората се разхождаха, тичаха, караха ролери и колелета и каквото друго се сетите. Как ви звучи около 65 годишна баба с впито цветно клинче, дискмен и ролери? Е, и това го имаше. Шапки долу за бабето! А негрите от миналата вечер никакви не ги видях. Само по някой за цвят се мяркаше тук-там. Разходката беше изключително приятна. Спряхме някъде около хотел Негреско, където отсядали знаменитости и важни клечки. Факт, който за учудване на мнозина не ми беше известен... Човек не може да знае всичко, я!  След това се насочихме към стария град. Силно контрастираше той с по-новия си събрат. Възтесни улички, фасади, боядисани в различни топли цветове, дървени капаци и цветя по прозорците... уют от миналото...

Излишно е да зачеквам темата за магазините – от всякаква марка и фасон. Не им обърнах особено внимание, тъй като по начало не съм болна на тема пазаруване. Незначителен въпрос беше ограниченият ми бюджет...