С цървули по белия свят

 
С цървули по белия свят

Home
По чепици из * * * * * * * * * * БЪЛГАРИЯ
Австрия
Великобритания
Германия
Гърция
Дания
Испания
Италия
Монако
Норвегия
Оман
Сирия
Словакия
Сърбия
Турция
Унгария
Франция
Хърватия
Чехия
Швеция
Видео / Video
Снимки


Контакти Авторство

Сърбия / Белград

Белград
01.05.06 00:02
Белград - градът на Сава и Дунав

Тръгнахме четирима приятели към Белград. Пътувахме с нощния влак. Пътуването мина сравнително добре, като изключим факта, че БДЖ не си беше изчислило разписанието правилно. Пристигнахме с час и половина закъснение. Както се оказа, това не ще да е било прецедент, защото на връщане се разписахме с цели 2 часа закъснение. Белградската жп гара напомня гара Бургас, ама само по това, че е крайна гара. По никакъв критерий не подхожда за гара на столица нито на сегашната Сърбия, нито на бившата Югославия. Измъкнахме се от гарата и с инструкции в ръка тръгнахме да си търсим хостела, в който имахме резервации. Хората се оказаха любезни, лесно ни упътваха, пък и ние добре го разбирахме сръбския. Ние да, ама те от български май не отбираха много. Като тръгвахме бяхме с представата, че сърбите хич не долюбват българите. Лошо отношение обаче никъде не усетихме. Случваше се да ни мислят за македонци, но ние гордо разсейвахме всяко съмнение откъде сме. Намерихме хостела, който се оказа в по-широкия център на Белград и все пак достатъчно близо до историческия център на града. За всеки, който посещава Белград горещо препоръчвам този хостел - Club Licej; разумни цени, изключително чист, удобен и приятен.

Разполагахме с 3 дни да обиколим и видим каквото можем. Бяхме си изготвили списък на основните забележителности и както се оказа, още първия ден май ги пообиколихме почти всички: парка Калемегдан и крепостта, площада на републиката с „коня”, улица кнез Михайлова, съборната черква, двореца на княгина Любица, църквите Св. Марко и Св. Сава, парламента на Сърбия, огромната центарлана поща и т.н. Видяхме, разбира се, и спомени от войната от началото на 90-те години на вече отминалия век; все още неотремонтирани сгради, полуразрушени или със следи от снаряди и куршуми. Както в последствие разбрахме, много от тези сгради са приютявали множество ведомства, управлявали бившата огромна Югославия. Сега, десетина години след разпадането й те вече не са нужни. Макар и държавна собственост, те седят полуразрушени, празни и неизползваеми. Ако това беше София подобни терени в центъра на града незабавно биха били оползотворени я от сградата на някоя банка, я за някой търговски комплекс. От наша гледна точка си беше живо разхищение на терени в идеалния център. Пък и кому е нужно да си припомня ужасите на войната минавайки покрай такива „паметници”? Иначе като цялостен облик центърът на Белград много напомня София, но сякаш в някакви по скромни размери. Предполагам, че огромните жилищни комплекси също си приличат, макар и да не сме ги разглеждали отблизо. Е, разбира се Белград си има Дунав и Сава, които определено променят всяко сравнвние със София. Поразгледахме Белград, даже се разходихме из парка с мавзолея на Тито, без да подозираме, че грозната сградичка е точно това, стигнахме до резиденцията на княза без синя кръв – княз Милош, прекосихме Дунава и стигнахме до известния квартал Земун (макар и да не разбрахме какво толкова му е интересно). В Белград бяхме точно след големите наводнения през пролетта и може би това беше причината да не успеем да видим белия град в целия му блясък. Нивото на Дунав и Сава все още беше високо и не можахме да посетим нито крайбрежните ресторантчета в Земун, нито островчето Ада Циганлия. Посетихме обаче скъпарската улица Скадарска, магнит за невинния турист. Не за друго, ами се оказа, че в столицата Белград просто няма къде да хапне човек!!! Правиш две крачки извън Скадарска и... сбогом обяд. А ние бяхме озверели от глад, но кой да ти предполага, че наличните на всяка крачка кръчмета из София са такава рядкост в Белград! Първото ни посещение на Скадърска беше за обяд. Сервитьорът се оказа момче македонче, ама как така не се разбрахме с броя на порциите мешана скара не стана ясно, но накрая платихме 4 вместо 2... Плескавица поне хапнахме доволно. Втория път пък си прекарахме чудесно. Пак на Скадарска, в едно кръчме с жива циганска музика, вкусна храна и по-приемливи цени. Циганите не спираха да свирят нито за секунда, естествено щото имаше един паралия-любител на музиката. Разбират циганите когато става въпрос за бизнес! Два пъти седнахме само в едно заведение; една кафе-библиотека с невероятна атмосфера на бул. Теразие. Вкусни леки хапвания, приятна атмосфера подплатена с пожълтели снимки от стария Белград по стените, лека музика и разнообразни книги, които можеш да попрочетеш докато навън вали проливен дъжд например.

Бързо минаха 3-те дни в Белград. Последният ден като за капак се изсипа един дъжд, та трябваше и сръбски чадъри с китайски произход да си закупим. Искахме да купим по някой шоколад за армаган, но беше 1 май, празник, а по празниците сърбите празнуват, а не работят. Да искаш да си похарчиш парите, а да няма къде! Накрая жадно се вкопчихме в едно случайно работещо магазинче. След нашето пазаруване магазинчето имаше спешна нужда от нови запаси шоколад. Сръбския шоколад не го бива! И така, с чадъри потропвахме под дъжда на един концерт на площада на републиката. Негър пееше карибски ритми на сръбски! Като му дойде времето се насочихме към гарата, а от там - обратно към София. Не ни впечатли крайно много Белград, но пък си е място, което заслужава да се посети. Хем е чужбина, хем ни е наблизо. Хем е чужбина, хем ги разбираме. Леснина!

0.0747