Отдавна ми се щеше да отида до Солун. От една страна родът на баща ми е родом от Кукуш, близо до Солун, а от друга – чувах от тук от там че е хубав град. И ето, около 3 март се събират три почивни дни и аз се включих към една организирана екскурзия по маршрута Солун – Метеора, с преспиване в Паралия Катерини.

 На границата стана така, че объркаха нещо паспортите на нашата група, в резултт на което чакането ни се удължи с има няма един час, а автобусът зад нас ни задмина... Този незначителен инцидент в никакъв случай не помръчи ведрото ни настроение по пътя за Солун. Жив интерес у всички предизвикаха множеството миниатюрни параклисчета по протежение на пътя, които наподобяваха малки макети на църкви, и в които всеки може да запали свещичка по всякакъв повод. По някое време в късния следобед влзохме в Солун. Това беше първото ми посещение в Гърция и бях леко изумена от тези първи кадри от солунските предградия. Сградите представяваха странна смесица от гръцки, испански и арабски стил, преплетени с кич от рекламни пана и билбордове в някога крещящи цветове, малки, не дотам примамливи магазинчета, рушащи се външни щори и голяма доза теснотия. Гледката леко ми напомни за по-бедните квартали на Маскат, само дето надписите над магазините и по билбордовете не бяха на арабски, а на гръцки. В центъра на Солун нещата не се промениха коренно. Строи се натясно. Сградите са на по 4 – 5 етажа, но обитателите им видимо са притеснени откъм пространство. Не случайно в града има само една двупосона улица. Очевидно е също, че кабелните телевизионни мрежи тук не са познати. Погледнат по-отвисоко Солун прилича на гъста гора от редкия растителен вид „телевизионна антена”. Антени от всякакъв размер и обхват са накацали по покривите на всички сгради.

 Слязохме при църквата Св. Димитър и оттам имахме около 2 часа да щурмуваме града. Двата часа бяха съвсем недостатъчни, но за краткото време се разходихме към морето и по крайбрежната улица. Пътем се натъкнахме на много развалини, които, да си кажем честно, нищо не представляваха. Да, ама гръкът ги е разчистил, оградил, боднал една табела какво се предполага че е било преди да го изровят и привлича туристи със заблуждаващата реклама за много и интересни древни руини. Сигурно са древни, ама интересни не са. Обаче това е бизнес. Камък връз камъка припомня историята на Гърция, а това, заедно с добра реклама неминуемо води до наплив от туристи, които може и да не се окаменят от изумление, както предричат туристическите брошури, но пък все ще изхарчат някое евро в гръцката икономика. А такива руини и у нас има колкото щеш. Що тогава не се стичат пари и насам? Или сме достатъчно неразумни да не експлоатираме това, така или иначе, съществуващо историческо и туристическо богатство?! Сигурно ще се научим, но дали дотогава модата на този вид историко-опознавателен туризъм няма да е минала? Поживëм, увидем...

 Освен руини в Солун се натъкнахме на много на брой изкусителни сладкарници, които предлагат пастички, петифурки и разни други вкусотии. Не устоях на това изкушение. Съотношението артикул-цена беше горе-долу петифурка-евро. Сладостите навсякъде се заплащат скъпо... Нямахме време да седнем в някое от многобройните кафенете, но казват, че кафето в Гърция се цени толкова, колкото и в Италия да речем. Отлагам това удоволствие за друг път... Нямам търпение да се върнем пак в Солун след един ден по обратния път за София.

 По тъмно пристигнахме в хотела в Паралия Катерини. Скромно хотелче, приятно и близо до плажа. То май там всичко е близо до плажа... На следващия ден потегляме към местността Метеора със скалните манастири. Пътем се отбиваме до изворите на Афродита, където най-красивата сред красивите се умивала след всеки бурен купон и се представяла чиста и неопетнена пред света... според легендата.

Наближавайки метеорите пейзажът значително се изменя. Отдавна склоновете на Олимп са отстъпили на скучна равнина, докато малко по малко пътят навлиза и криволичи между скалите на Метеора. Гледката наистина е вълнуваща. Почти отвесни канари стърчат насред каньоните и върху някои от тях едва се забелязват манастирите или останки от някогашни манастири, които с времето са се разрушили. Само 2 манастира са отворени за посещение. Аз влязох само в така наречения "Голям метеор". Бяха ме предупредили, че в манастира се допускат жени само в поли, но аз естествено бях забравила. За разсеяните и неосведомени туристки на входа са осигурени много поли в най-разнообразни десени, в случай, че някоя дама е суетна към съчетанието на облеклото си. Аз избирам сиво-синкаво десенче, пола тип „прегърни ме” и влизам в манастира. Има част, отворена за туристите и такава, която е достъпна само за монахините. Манастирът е действащ. И като такъв не би трябвало да има проблеми с издръжката при огромния поток туристи, които преминават от там за минута време. Манастирът си беше чиста проба музей: помещение организирано като магерница, друго като столова, трето като изба и т.н. Дълго бяхме пътували и с физиологична радост посетихме манастирския нужник, след което се запътихме обратно към автобуса. Равносметката от посещението е, че отдавам личното си предпочитание по-скоро към местността и скалите, върху които са построени манастирите, отколкото към самите манастири. Може би се дължи на факта, че спадайки към източното православие, гледката в гръцката света обител вече ми беше позната от нашите, също толкова интересни манастири.

 Прибрахме се в Паралия Катерини малко преди залез слънце, точно навреме за да можем да направим една смесена обиколка на градчето; хем през деня, хем по залез, че и по тъмно. Няма кой знае какво да се види. Само хотелчета, които още не работеха. В началото на март Паралия Катерини изглеждаше сякаш туристическият сезон е на светлинни години във времето. Видяхме обаче, че проблемът с уличните кучета и там е на лице...

На следващата сутрин стягаме багажа, хапваме по една закушчица, която за жените е диетична, а за мъжете оскъдна, и потегляме пак към Солун. Този път имахме екскурзоводка. За съжаление бяхме притиснати от времето и не можахме да си изпълним туристическата програма, а екскурзоводката беше печена и имаше какво да ни разкаже. Сколасахме само за един тур с автобуса из по-широките, измежду иначе тесните улици на Солун и катакомбите на черквата Св. Димитър. Имахме и свободно време, през което нямаше как да не опитаме тамошния дюнер – гирос. Бива си го, особено за силно прегладнели хора. Уж изглежда малък, а солидно засища, защото месото преобладава в него. На пълен тумбак изкатерихме и стъпалата на бялата кула. Почти ти се завива свят при изкачването. Гледката от върха е приятна, но някак си набива в съзнанието образът на гора от антени...

 Времето ни в Солун изтече много бързо. Потеглихме към границата и после към София. Солун остави у мен смесени чувства, но аз го отдавам на недостатъчното време, което прекарахме там. Сигурна съм, че именно тези недоизяснени усещания ще ме върнат отново в Солун. И се надявам да е по-скоро.

  Полезни думички:

ясу - здравей

калимера - добър ден (до 12 часа)

калиспера - добър ден (след 12 часа)

ефхаристо - благодаря

охи - не

не - да

паракало - моля