Съзряхме Монако, когато пътят започна да криволичи стръмно към морето. Първото, което видяхме бяха нагъсто застроени спретнати къщи, буквално накацали по доста стръмните склонове. Второто, което видяхме бяха стотиците яхти, закотвени в по-малки и по-големи кейове. Яхтите, както и къщите бяха от малки и кокетни, до цели плаващи и наземни имения. Княжество Монако всъщност се състои от четири града, които обаче са слети и по-скоро приличат на кварталите на един град. Измежду тях Монако се води за столица. Цялото княжество има площта на едно малко българско село. Като изключим Средиземно море, отвсякъде е заобиколено от Франция и не случайно там се говори френски. Дамите там се считат за едни от най-елегантните, но това е разбираемо, като се има предвид, че за да живееш в Монако просто е наложително да разполагаш с много пари и свободно време към тях, за да ги харчиш... Ако покриваш горните две условия, то Монако е мястото! Автомобилният парк е също толкова лъскав, колкото и яхтеният. Вероятно всеки жител на княжеството разполага с автомобил, но е факт, че има и градски транспорт; малки автобусчета, които се движеха полупразни. Всичко в Монако е насочено към туризма и свързаните с него парични постъпления. Банките са навсякъде. Няма условия за развитие на други сфери. Споменах ли, че склоновете, върху които е издигнат града на места са с наклон, близък до вертикалата?

Нашата обиколка започна от двореца. Той е действащ и в него живеят принцът на Монако със семейството си. Пред парадния му вход стои войник от националната гвардия, който за пореден път ме накара да се уверя, че по-представителни и красиви униформи, от тези на нашите гвардейци просто няма. Гледката към Монте Карло от двореца е много добра. За по-късогледите са предвидени апарати-бинокли за по-ясен образ. По пътя към двореца влязохме в местната катедрала. Имаше скромни размери предвид на ограниченото място в града, но пък за разлика от жегата навън, вътре беше прохладно и приятно. Звучеше запис на орган. Също там се намира и съдът. Малка кръгла сграда, която се запечати в съзнанието ми. Ако някога финансовото ми състояние позволи бих си направила къща-копие на съда в Монако. Не далеч от двореца се намира океанографският музей, който си заслужава посещение. Без съмнение, където и да се мотае човек в Монако, все го тегли към прословутото казино. За да стигнем до там минаваме по пътя на Формула-1. Излязохме откъм гърба на казиното – хотел Париж. Казиното Монте Карло дели една сграда с операта. По време на нашето посещение във фоайето на операта се представяше изложба на накити Swarovski, с каквито самата Мария Калас е участвала в различни постановки. Колекцията включваше колиета, тиари, обеци и всякакви други бижута носени от оперната прима. Винаги съм смятала, че в постановки се използват бутафорни бижута, реквизит, но тези, които видях си бяха ювелирни шедьоври. В сградата на казиното е абсолютно забранено да се снима и даже трябваше да оставим апаратите си на гардероб... Точно до главния вход се намира една зала с игрални автомати за комарджиите любители. За хората със сериозно намерение да губят пари си има друг вход, по-навътре... Последния път, когато имах късмет да спечеля от тотото ударих една тройка, която даже не ми покри разходите по фиша... Оттогава се зарекох да не се пробвам повече в това поприще. Затова се любувах на терена около казиното. Пред него има градинка, кафенета и въобще обстановката е много приятна. Нищо не разбирам от коли, но две-три от паркираните пред казиното ми грабнаха окото. Тъкмо ги хванах в кадър и до тях спря една още по-шармантна. Нямаше смисъл да снимам и нея. Тези пущини изникваха една след друга и все по-лъскави!

Не може да се отрече, че в Монако се нагледах на лукс от най-висока класа. Гледах изтупаните монтекарловци, гледах и себе си. А бе, личеше си, че сме преминаващи туристи... Другия път, когато стъпя в Монако ще го имам предвид и ще си сложа подобаващи парцалки. А може и готин чепик да туря за шик. Просто сега ме хванаха неподготвена!