Това ще бъде, може би, най-трудният пътепис от всички, които съм писала досега. Не защото Оман е най-далечната място, което съм посещавала (поне засега), нито защото нравите и културата там са много различни, а защото трябва да събера в неотегчителен обем впечатления, събирани в продължение на близо две години. Информацията, натрупана за това време едва ли може да се предаде като пътепис, но имайки предвид, че времето изтече скорострелно, мисля, че мога спокойно да причисля следващите откровения към категорията "по-дълги пътеписи".

Мнозна смятат Оман за едно от Обединените Арабски Емирства, но той е съвсем отделна държава. На картата се намира точно под Дубай и заема почти цялата източна част на Арабския полуостров (над 300 000 km²). Нефт, араби и пустиня – приликите с Дубай свършват дотук. Оман е султанат и си има султан – Негово Величество султан Кабуз бин Саид, чийто портрет виси в дома на всеки оманец и за когото упорито се твърди, че е гей. За разлика от териториалното джудже Дубай, чиято територия и плажна ивица от години се разширяват чрез строежа на изкуствени острови,  Оман разполага с огромна площ и плажна ивица дълга сигурно над 1000 km. От учебниците знаем, че арабският полуостров е пустиня и повярвайте ми, така е! Населението е съсредоточено по крайбрежието, но селца и паланки има и във вътрешността на страната, пръснати из пустинята. Оман е суверенна държава от 70-те години на 20 век, но това съвсем не означава, че е на картата от вчера. Селища на територията на днешен Оман са датирани от преди 6000 години преди новата ера. Има данни за търговски връзки на оманските племена  с преуспяващата в миналото Месопотамия. Поминакът  векове наред е осигуряван чрез корабоплаване, търговия и риболов, типични за всички морски държави. Като изключим добива на нефт и газ и до днес Оман разчита много на морето - основно за риболов, но и туристическата индустрия е заела полагащото й се място. Близо до град Сур е едно от местата, където могат да се наблюдават морски костенурки, снасящи яйцата си на брега; около столицата Маскат има чудесни места за любителите на гмуркането с шнорхел или акваланг; делфини могат да се наблюдават почти по цялата крайбрежна ивица. Засега ползването на обширните пясъчни плажове обаче не е популярно. Много от мъжете оманци с нескрит интерес разглеждат предоставената на показ женска плът. Само веднъж се излъгахме да експериментираме плажуване на един от централните плажове и около нас се изреди кордон зяпачи. А морето е божесътвено за къпане и плуване. През по-голямата част от годината е доста спокойно. Най-подходящо за плаж е между октомври и февруари, когато не е толкова горещо и водата не е с температурата на кипнал чай. През останалото време от годината температурите не рядко клонят към 50^оС.

Дълги години Оман е бил английска колония, така че законодателството на страната до голяма степен носи отпечатъка на английския ред и порядки. Наред с арабския, повечето средно образовани хора говорят и задоволителен английски. Много от заможните оманци са възпитаници на английски и американски колежи и университети. Англичаните и до днес имат значителен принос в ръководството на различни дейности и фирми, като ръководейки същевременно и подготвят местни кадри. За специалистите в различни области Оман заплаща солидно. Само дето тази нужда от чужди специалисти скоро ще изчезне, защото много бързо се подготвят местни кадри, които ще изместят вносните. Кьоравото са ударили специалистите, работили в Оман от 70-те години досега. За около 10 години се натрупва малко състояние, като се има предвид, че местните компании-работодатели поемат почти всички разноски на чужденеца и от него се иска само да работи качествено. След някоя и друга година нещата коренно ще се променят. По принцип, оманците не са от най-работливите, но затова пък правителството ги подтиква и подпомага по всякакъв начин. От свободното и безплатно образование, до закон, приет преди няколко години, който ограничава чуждестранния персонал в една компания до скромен процент.

Противно на очакванията за арабска държава, жените по закон имат абсолютно равни права с мъжете. Оставям на страна традициите, които много от по-бедните оманци продължават да спазват. Аз бях близък свидетел на това как моя колежка оманка принуди баща си чрез полицията да й разреши да се омъжи за своята изгора. Тя стана втора съпруга. Все още е законно оманецът да има до 4 съпруги, но с условието, че трябва да осигури съвсем еднакви условия на живот за всяка една. При по-заможените това вече е отживелица и мъжът има само една съпруга. Затова пък имам усещането, че беден или богат, оманецът си остава мераклия до гроб. Явно жегата провокира хормоните... Като заговорих за бедни и богати е редно да кажа, че в Оман средната класа е доста слабо представена. Всъщност, хората са или много заможни или доста бедни. Имах възможността да посетя две от къщите на един от  най-богатите родове в Маскат. Като казвам къщи разбирайте палати. С отделни зали за всякъкви поводи и във всяка зала от пищна, по-пищна мебелировка. Още помня завесите в стаите. Материите и диплите не се повтаряха нито веднъж. Нали се сещате как се рисуват перденцата на принцесите в книжките с детски приказки? Е, аз ги видях на живо. Че и водопад имаше във предверието на едната къща. И това не са представителни сгради. В тях си живеят собствениците, а една камара прислужници се грижат за поддръжката им. Това са къщите на богатите. Къщите на простолюдието са доста скромни. Влизала съм само в помещенията определени за всекидневна. Обикновено те са почти празни. Това, което винаги присъства е портрет на султан Кабуз, климатик и телевизор. Естествено има килим на пода и възглавници за сядане. Седи се на земята, а ако се сервира храна, то е на табли на земята или на ниски масички. Традиционно оманците се хранят приклекнали и седнали на пода. Те казват, че това е здравословно, защото притискайки корема си те не преяждат. А то пък с какво да преядеш? Основната храна на по-бедните маси е варен ориз, към който се сервират ястия с месо. По обясними причини месото е основна храна. Вегетарианството не е познато, освен сред индийците, които работят в Оман. Иначе хората са много гостоприемни. Когато ги посетиш винаги ще те почерпят поне с плодове и считат за обидно ако откажеш. А да се отказва не е нужно. Ястията вкусово са много близки до нашите и гнусотии, като червейчета и разни такива, не се употребяват за ядене. 

Следва: Маскат - столицата 
 

мархаба – добър ден, здравей -> отговаря се „мархабтен”

масселяма - довиждане

шукран - благодаря

айуа - да; льа - не

мафи - няма; фи - има

мафи малюм - не разбирам

ма араф - не знам; араф - знам

шуейе - леко, внимателно, полека

шауарма - дюнер

шиша или хъбли-бъбли - наргиле

числа: 1-уахит; 2-итнийн; 3-талета; 4-арба; 5-хамса; 6-сита; 7-саба; 8-таманя; 9-тиса; 10-ашра