Маскат е столицата на Оман. Намира се в северната част на страната на около 4 часа път с кола от Дубай. Маскат е строен нашироко и разстоянията са доста големи. Поради това и заради жегата пеша почти не се ходи. На места дори няма тротоари. Въпреки това е трудно е да се каже, че има градски транспорт. Минават едни малки автобуси по няколко пъти на ден, но да разчиташ на тях е неразумно. Ролята на градски транспорт е иззета от маршрутки и таксита. В маршрутките обикновено се возят нисшите слоеве на обществото. И аз съм се качвала няколко пъти. Да пътуваш залепен за стъклото на маршрутката е обичайно както за София, така и за Маскат. Когато някой от пътниците иска да слезе просто почуква два пъти по тавана на возилото. А пък такситата са направо уникални. Има ги от последен модел коли до брички отпреди 20 години. Интересно става, когато попаднеш на шофьор, който не говори английски. Английски не говори, но цифрите във вид на тарифи ги знае безпогрешно. Защото в маскатските таксита няма апарати за таксуване и всичко става по договаряне. Прочутият ориенталски пазарлък е намерил място дори и в тази сфера. Чужденците не са наясно с тази черта на местния бизнес и често стават жертва на солени цени за ползване на услугата такси. Предлага се и един по-особен вид таксиметрова услуга, така нареченото „поделено такси”. С други думи споделяш таксито с един или повече други пътници, които пътуват в същата посока и накрая се предполага, че плащаш по-малко.

Май досега не споменах как попаднах в Оман. Точно към края на следването ми в Софийския университет една колежка на шега каза обява за работа в хотелиерството в близкия изток. Подадох документи и минах на интервю толкова бързо, че за по-малко от 2 месеца заминах. Пристигнахме на летището в Маскат, аз и още едно момиче, с 3 часа закъснение. Естествено никой не ни чакаше, но се оказа, че на летището работят българи и те бързо направиха връзката с нашия работодател. Още тогава стана ясно, че поне българите в Маскат явно се познаваха. В последствие разбрахме, че българите не сме кой знае колко много и се знаехме всички. Аз попаднах на свестен работодател – едно от най-влиятелните семейства в Маскат. Работех в един ресторантски комплекс на самия бряг на морето. Оттам имах великолепната възможност да наблюдавам едни от най-очарователните морски залези и със сигурност най-големите отливи, които съм виждала. Арабско море е отворено към Индийския океан. Солеността е много висока и водата страшно люти на очите. Нашето Черно море е като сладководен басейн пред тамошното. Тъй като морето е доста спокойно, тази висока соленост страшно подпомага плуването. Аз съм пишман плувец, но именно там се научих да се отпускам и да плувам по-свободно. А морето при отлив е чудна гледка. Отстъпва с десетки метри и разкрива най-плитките зони от брега. Да се разхожда човек по време на отлив и на фона на залязващото слънце е направо божествено. Незабравимо е да стъпваш по вълнистото дъно, да гледаш забързаните рачета, които се заравят в пясъка, да разравяш едни пясъчни купчинки, наподобяващи навити спагети и да търсиш майстора им, и още, и още... Няколко пъти през годината крайбрежието става свидетел на едно страхотно явление; струпване на фосфоресциращ планктон, който кара вълните да проблясват загадъчно в мрака. А можете ли да си представите какво е да се къпеш в морето по това време? Сякащ милиони малки светулчици се разбягват във водата при всяко едно движение... Незабравимо изживяване! Когато морето е бурно е наистина свирепо. След буря на пясъка, наред с всякъкви отломки, лежат изхвърлени огромни индиговосини медузи. Иначе централните плажове са прекрасно място за разходка. Крайбрежната алея върви на 20 м от морето и на практика се разхождаш по плажа без да газиш в пясъка. Въпрос на личен избор за хора, които не обичат да си цапат краката... Разни видове палми и фурми има на всяка крачка. Естествено, всичко се напоява изкуствено. Палмовите дървета изглеждат доста екзотично, но имат един малък недостатък – не хвърлят сянка. А на място като Маскат, където обичайната дневна температура е около 40^оС сянката е търсен приятел.

 Маскат е стар град. На мястото на днешната столица е имало селища векове наред. Днес образи от миналото са съхранени в старата част на града – Матра. Градът носи белезите на португалското влияние в архитектурата на старите сгради. Запазени са няколко крепости, построени на стратегически места за да охраняват града. Възстановени са части от крепостните стени и порти. Сега те представляват красиви допълнения към новия облик на Маскат, които напомнят за многовековното му развитие. Интересен в Матра е старият пазар, на арабски „сук”, който и до днес е действащ. Там могат да се намерят сребърни бижута и съдове в традиционен стил, килими, платове и всичко друго, което обединява думата „пазар”. Пазарлъкът е задължителен и част от пазаруването. Аз, като чужденка, рядко съм се пазарила. Обикновено ходех на пазара с един колега оманец и беше интересно да ги слушам как каканижеха на арабски и на края се споразумяваха за някаква цена, която аз заплащах. Надявам се да са се пазарили в моя полза! В Матра се намира и пристанището. Освен рибарски кораби и туристически лайнери там често е закотвена и личната, супер луксозна яхта на султана. За град в пустинята Маскат е доста зелен. Има няколко не малки парка, чудесно уредени за разходка и отмора. Арабска нотка се забелязва и там; задължително има поне един ден от седмицата, когато в парка се допускат само жени и деца. След 11.00 вечерта парковете се затварят. По този повод се сещам за един комичен инцидент. Вече споменах, че в Маскат може да се возиш на така нареченото “поделено такси”. Е, та веднъж имах среща в големия парк в квартал Курум, който така се и нарича – Курум парк. 20 минути чаках да мине някое такси, но за лош късмет всички бяха заети. Почти се бях отчаяла, когато се зададе едно такси и взе, че спря. Казах аз, че съм за Курум парк, а шофьора ми казва, че таксито е натам, но има и други пътници. От нямане накъде се съгласих. Резултатът беше, че шофьорът се задоволи с това, да ме остави на един паркинг в квартал Курум. Малко го поовиках, но той така или иначе не разбираше английски, та полза нямаше никаква. Най-невинно ми даде да разбера, че като искам Курум парк, то това е мястото според него. Хубавото беше, че въпросният паркинг беше близо до парка. Изводът от тази случка е, че в Маскат си е нужна кола. За да си купиш, нова или на старо, задължително трябва да си изкарал местна шофьорска книжка. Да си наемеш пък излиза доста скъпо. По тези причини аз кола нямах и разчитах изцяло на таксита и приятели. Това беше неприятен аспект от престоя ми в Маскат. Автомобилното движение като цяло е малко странно за европееца. Въпреки че Оман наследява до голяма степен английската уредба, движението не е ляво, а дясно. Светофари почти няма. В целия Маскат светофарите се броят на пръстите на ръцете. Вместо тях има по-големи или по-малки кръгови кръстовища, в центъра на които задължително има зелен остров с някакъв паметник, често с морски или традиционни елементи. Имам завидна колекция от снимки на такива кръстовища, защото те наистина са интересни и неповторими. Пътищата са широки и скоростта на нормалното шофиране по тях рядко пада под 120 км/ч. В началото това ме стряскаше, но се свиква, а и скоростта обикновено не се усеща. Най-високата скорост, при която съм се возила, е 180 км/ч, но нямаше и да разбера, ако не бях погледнала скоростомера. Много неразумно от моя страна. Оттогава все в скоростомерите на колите гледам. Катастрофите са по-скоро рядкост, но когато се случат, често са фатални. Особено след дъжд по повърхността на палтното се образува много фин пласт от мокър прах, който е страшно опасен. Дъждовете, за щастие на шофьорите, са рядкост.

 В Маскат няма туристически забележителности в обичайния смисъл на понятието. Може би само някои останки от крепостта в Матра, старият пазар, бившият султански дворец и някои други места в стария град Матра. Въпреки това, човек винаги може да си намери интересен обект само като се придвижва из града. Кръчми и дискотеки от вида познат ни в България също няма. Заведенията са съсредоточени в непосредствена близост до хотелите, а най-известните са в самите хотели. Посетителите на Маскат не трябва да се притесняват от факта, че трябва да влязат в 5-звезден хотел за да се повеселят. Аз отдавам моите предпочитания на пиано бара John Barry, клуб Safari и дискотеката Copacabana в хотел Grand Hyatt, ирландския бар до Grand Hyatt, както и бара на хотел Интерконтинентал. Именно там имах случайната възможност да се запозная с Калин Вельов, където перкусионистът свиреше с една холандска група. Спокойно можете да посетите ресторантите, кафенето и бара в комплекса Oasis By The Sea, заведенията в хотел Crowne Plaza и Dolfin bar в Radisson SAS. За хората, които могат да си позволят по-солиден разход препоръчвам също посещение на Al Bustan Palace, най-шикозният хотел в Маскат. През деня може да се отбиете в D'Arcys срещу Oasis By the Sea в Qurum, както и в кафенетата в търговските комплекси SABCO и Al Harthy. 

Следва: За хората