С цървули по белия свят

 
С цървули по белия свят

Home
По чепици из * * * * * * * * * * БЪЛГАРИЯ
Австрия
Великобритания
Германия
Гърция
Дания
Испания
Италия
Монако
Норвегия
Оман
Сирия
Словакия
Сърбия
Турция
Унгария
Франция
Хърватия
Чехия
Швеция
Видео / Video
Снимки


Контакти Авторство

Оман / Пустинята и планините

Пустинята и планините
02.11.01 00:01

Преди да тръгна от София вече се бях поинтересувала що е това Оман и знаех, че не е изцяло пустиня и има планина. Обаче въобще не бях подготвена за това, което видях, когато самолетът започна да захожда за кацане на летище Сийб в Маскат. Гледах като цапната с мокър парцал, а самолетът, като че ли нарочно направи панорамен завой и ми разкри... планината Ал Хаджар. Гола, без храстче или тревичка даже. Стръмни склонове, на места почти отвесни зъбери. Голи скали от най-чист вид. И не говоря за прости баири, а за планина, чийто най-висок връх се издига на малко над 3000 м надморска височина! Добивате ли представа за какво ви говоря? Пустинята е разпространила жадни ръце и върху планината. Този суров изглед не е само привиден. Загубен в тази планина си е равнозначно на загубен в пустинята. Легендите, в които между впрочем местните искрено вярват, говорят, че именно планината Ал Хаджар е люлката на черната магия. По думите на един приятел оманец, в планините все още живеели малки групи, племена, които са много далече от съвременността и живеят по собствени закони. Не запознат с техния начин на живот и с техните привички, един пришълец лесно може да ги засегне без изобщо да подозира. Тогава го застига някое черно проклятие... Имало, разказва моят приятел, много случаи на хора, които са обявени за изчезнали в планините. Не знам доколко да вярвам на тези прикакзки, но и нямам основание да се съмнявам в тях.  

Като оставим настрана страшните приказки, в планината Ал Хаджар има уникални каньони и пещери. За съжаление, на мен не ми се удаде възможност да разгледам нито един от по-известните природни обекти, но мога да разкажа няколко думи за тях. Каньоните в Оман могат да си съперничат по красота с тези в Йордания или Аризона (САЩ) да речем. Местните ги наричат "уади" (wadi), което много ми напомня на нашата дума "вада". Значението е близко, а и както разбрах, в българския има много думи от арабски произход, вероятно влезли в езика ни по време на турското робство. Някои примери са душ, пешкир, чанта, чай и др. Та, уадите представляват корита на реки, древни и настоящи. Проправяйки си път из планините, реките едновременно са дълбали скалите, докато са добили сегашния си облик. Каньоните на места са много широки, на други са тесни до 1м и именно там са най-опасни. Тъй като няма растителност, при един по-силен дъжд тези каньони могат бързо да се наводнят. Някои се шегуват, че от удавяне в уадите са загинали повече хора, отколкото от жажда в пустинята. Склонна съм да вярвам, че е така. Има специални туристически агенции, които предлагат разходки и катерене из уадите. Прогнозата за времето, в такива случаи, се следи стриктно. Едни от най-известните уади са Wadi Bani, Wadi Nakhr, Wadi Shab. Опитах се да организирам един приятел да отидем до Wadi Bani, който е недалеч от Маскат, но за съжаление не успях. Друга, не по-малка забележителност, са пещерите из Ал Хаджар. В Оман се намира една от най-големите пещери в света - Ал Фалах. Заричам се, че ако някога пак попадна в Оман ще видя поне някои от тези чудеса на природата.

Пустинята, която по същество заема площта на целия Оман е в по-голямата си част камениста. Растителност обаче има. Начесто се виждат разни храстчета, които стоически издържат на горещината. В най-източните и най-западните части пустинята сменя облика си и се виждат и пясъчни дюни. Имах възможност да видя и двата типа пустиня. Трябва да призная, че дюните, които видях, бяха много впечатляващи. Не по размер, защото не бяха големи и това вероятно ми позволи да ги видя как се движат. Това бяха дюни в източната част на Оман, близо до град Сур. Интересното беше, че те бяха върху камениста подложка и поради това аз буквално ги виждах как се преместват. Вятърът непрестанно издухваше песачинките в една посока, в резултат на което се образуват сърповидни дюни. Стигайки върха на дюната, маси от песачинки се изтъркулват от другата й страна и така дюната "пътува". Виждах това за първи път и сцената се е запечатила в съзнанието ми. Друго нещо, което живо помня са звездите. Никъде не съм виждала толкова много звезди, колкото в пустинята нощем. Далече от населените места небето почти винаги е ясно и просто гъмжи от светлинки. С часове можех да лежа и да гледам звездите. При все тази особена красота на пустинята аз не я харесах. Обичам си зеленината, какво да направя...

В Оман, насред планината Ал Хаджар, в най-високата й част, има и зеленина - Джабел ал Акдар (Jabel Al Akhdhar). Името означава точно това, зелени планини.  Освен там, в най-южната част на страната, около град Салала се намира един зелен пояс, където растителността е почти целогодишна. Салала е на около 10-11  часа път с кола от Маскат, а аз не намерих толова време за да я посетя. Тази зелена област на арабския полуостров е по своему уникална. Вероятно в близките години туризмът там ще процъфтява. 

Следва:
Други градове в Оман

0.0707