С цървули по белия свят

 
С цървули по белия свят

Home
По чепици из * * * * * * * * * * БЪЛГАРИЯ
Австрия
Великобритания
Германия
Гърция
Дания
Испания
Италия
Монако
Норвегия
Оман
Сирия
Словакия
Сърбия
Турция
Унгария
Франция
Хърватия
Чехия
Швеция
Видео / Video
Снимки


Контакти Авторство

Дания / Олборг

Олборг
17.12.08 00:00
Из по-малките от малките градове на Дания

Малко попрехвърлила трийсетте се сетих, че нещо не съм си доучила. Та по този повод тръгнах пак на училище.  Къде? В Дания. По-точно? В Олборг. А това къде е? По личните ми представи преди да дойда тук – на края на света. Сега и аз съм там. На края на света.

Всъщност, Олборг не е дори на края на Дания, но е на 150км оттам. Той е главен град на областта Нордюленд и е разположен на фиорда Лим. Като се вгледам в картата, това е почти на еднаква ширина с Абърдийн, Шотландия или Гьотеборг, Швеция. Демек, по-на север от колкото ми се ще да е, но това е. Олборг, Дания.


Хубавото на образованието в Дания е, че е безплатно. Лошото е, че е доста инфантилно и всъщност, да се възползваш от тази безплатна иначе облага, излиза скъпо. Каквито и да е спестявания тук се топят бързо и да работя за мен е наложително. Тръгнахме с убеждението,  че няма да е трудно да се намери някаква „студентска” работа. Оказа се, че не е точно така. Трудно е и още как. Освен ако не се намери някой датчанин да каже добра дума за теб. Разгеле, почнах работа – 2 пъти седмично по 7 часа. И това ми стига за да си покрия нормалните ежедневни и месечни харчове за квартира, транспорт и храна! Няма как да живея на широко, нали съм беден студент. За сега данъчните ми взимат само 8% от доходите и това е супер. Ще дойде време след 7-8 месеца, когато ще ми прибират още 38%. Социалните облаги, включително моето образование тук струват доста. И датчаните безропотно си плащат тежките данъци. В замяна децата им учат безплатно, лекарите преглеждат безплатно и т.н. социални благини.

Казаха ни скоро след пристигането да очакваме културен шок, било нормално. Шок имаше, но ценови. В последствие и кулинарен. Не на шега взех едни чушки за макет. Оказаха се истински, но зеленчуците като цяло си имат вкус на пластмаса. Друга изненада беше липсата на широко рекламираното у нас датско бяло саламурено сирене. Явно е само за износ... Ами млякото? На какво мислите има вкус прясно мляко с масленост 0,1? На гóла вóда естествено, но тук много се пие такова. Вместо вода. Придържайки се към типичните за Дания неща се сещам за вятъра, колелата и черните детски колички... Вятърът вее неприятно силно през почти по-голяма част от времето. В резултат на това през топлите дни носът ми винаги е червен от изгаряне, а през студените – посинял от студ. На местните изглежда не им се отразява така пагубно. Като се замисля, те, местните, даже не носят зимни дрехи. Дори по магазините се продава основно сезонът пролет-лято. Пуловер, поло, шубичка сякаш тук не са познати. Няма как да забравя разгорещената тийнейджърка с рокличка с гол гръб и боси крака, която аз подминах увита в зимно, шушляково яке и качулка, нахлупена ниско над очите. Беше около нулата. Но това е Дания – хора със студовинчат темперамент, компенсиран от гореща кръв (често загрята с доста алкохол). Сега е декември и дните прогресивно намаляват. Светло е едва между 9.00 и 16.00, а през останалото време светлината е някак мижава, недостатъчна. Слънцето се движи ниско над хоризонта и често е скрито зад облаци. Когато се вижда обаче, залезите са много красиви. Нощем луната е учудващо голяма. Като резултат на по-слабата светлина при чужденците се наблюдавало намалено съдържание на витамин Д. Ех, как чакам да се прибера в България да понабавя малко витамини... Датчаните си ги набавят като ходят на солариум. Солариуми има през 50м и са много евтини. Може би единствено фризьорските салони са повече от солариумите. А може и да не са?

Дания е страна на двата брака. След неудачен младежки избор на партньор, често датчаните встъпват в по-късни бракове. Оставят ни с впечатлението, че нежната половинка е тази, която разтрогва съюза, когато реши, че наличният мъж ѝ е писнал. Това може би е някаква остатъчна форма на матриархат от времето на дивите викинги. Честа гледка е татко, прилежно бутащ количката с наследника нанякъде... Мила картинка.

Винаги съм мислела, че датчаните са спортна нация, грижат се за здравето си и затова карат велосипеди. Така мислех докато не дойдох на място за да разбера, че градския транспорт е доста рехав и си е истинско неудобство да го чакаш. Колелото си е страхотна алтернатива. Велоалеи има навсякъде във и извън градовете. Колела – много. Доста от тях са видимо паянтови по начало, с тънки гуми, чиито джанти очевидно лесно се изкривяват. Обичайна гледка са просто изоставени на улицата потрошени колела. А новите всъщност не са никак евтини (за мен естествено). Най-евтините са около 1000 крони (260 лв). От двуколките да мина на возилата за невръстни отрочета, които в Олборг са 99,9% черни!. Питам ги „Що черни, бе хора? Детските колички трябва да са весели, свежи”. За 4 месеца никой не можа да ми каже защо, аджеба, количките са черни. Не ще да е за да привличат слънцето. Него просто го няма... Тук доста си падат по черния цвят за всичко: дрехи, колички, спално бельо, коледна украса, всичко. Най-фрапантни за мен са младите дамите, които почти без изключение, без оглед на телосложение, носят черни клинове (каквито едно време носеха практикуващите аеробика) покрити с възкъса пола или без каквато и да е такава... Това леко възмущава естета в мен. Както и перехидроленото русо. На пръв поглед хората са руси, а на втори – изрусени. Такава била модата през последните години. Иначе датчаните (тези в Олборг) са по-скоро тъмно руси до кестеняви. И те са се поомешали с други народи през вековете, та са разни. Някои, със интересни светли медни нюанси в косите, напомнят на света откъде са дошли ирландците.

Хората тук са доста спокойни във всичко. Каквото имат да ти кажат, пращат ти писмо. Каквото и да искаш да свършиш, казват ти да чакаш писмо и после да им пуснеш такова. Ако имаш спешна работа е доста изнервящо. Но тук май нищо не се класира в категорията „спешно”. Всичко е еваш-еваш. След 4 месеца тук още не съм си настроила темпото на местни обороти. Казват, че датчаните били сред най-щастливите хора в света. Още не мога да разбера защо? Нашата динамика на живота тук не е позната и често се питам дали тия хора живеят... Или аз съм прекалено припряна за тукашните ширини? Предстои ми да разбера. Имам да уча тук цели 2 години.

Остава 1 седмица до Коледа. Тук сякаш малко по-празнично се отнасят към Коледата. Всичко е в светлинки, по прозорците горят свещи, елхи грейват по покривите на обществените сгради (с помощта на пожарната бригада), магазините предлагат колдни намаления (не достатъчни за нашево брата студента). Запознах се отблизо с един от традиционните коледни десерти. По нашему казано сутляш с бита сметана, залят с черешов сироп и канела. Вкусно е. Въобще, дойде ли Коледа във всеки сладкиш очаквам аромат на канела, карамфил, стафиди и бадеми. Няма лошо, обичам ги всичките. Нашенската баница обаче немож я замени...


Улисана в общи приказки забравих за туристическата страна на Олборг. Ами то няма и кой знае какво да се види. Стара градска част от времето, когато Олборг е бил малко градче, със схлупени, подредени в кордончета къщурки, някоя и друга църква (датчаните са лутерани), стара крепост, която днес помещава част от общината, манастир от 16-ти век, впечатляваща ренесансова архитектура тук-там и... фиордът разбира се. През топлите дни там карат водни ски, къпят се, разхождат се с лодки и яхти. За град, който е на море (фиорд в случая) рибата тук е по-скоро рядкост и е скъпа. Странно ми е защо.

Заслужава си посещението на зоологическата градина и увеселителния парк Тиволи.

Олборг е удобно място за извън градски екскурзии. Само на половин час с влак на юг се намира един от големите национални паркове на Дания – Ролд Скоу (Rold Skov), а на 2 часа на север е градчето Скаген, което е най-северната точка на Дания (поне на континенталната ѝ част).

Срам ме е да си призная, но доста малко знам за града до сега. Продължавам да разучавам! Както казах, имам 2 години на разположение. Смятам да ги уползотворя по най-добрия възможен за мен начин.

Виж видео от карнавала в Олборг през май 2009.

Видео за Ролд Скоу, намиращ се на 30 км южно от Олборг.


.

0.0828