Докато бях в Дания съвсем логично ми се щеше да обиколя района на Скандинавия колкото ми позволяват времето и финансовите възможности. Следвайки този план първата стъпка се падна на Гьотеборг, Швеция.

От Дания е много удобно придвижването до другите държави от Скандинавия с ферибот. В нашия случай пътуваме от Фредериксхавен - град в най-северната част на Дания. Пътуването отнема между 2 и 3 часа и половина, в зависимост от вида на ферибота. Не бих нарекла пътуването удобно, но за това време тамън се раздразниш от неудобството и вече е време да слизаш.

Гьотеборг ни посрещна с дъжд. Краят на юли е. Не че има някакво значение. Както ни казаха по-късно, това е нещо обичайно за града.

Обиколката ни започна още със слизането от ферибота. Оказа се, че хостелът, който сме си резервирали се намира на противоположния на центъра бряг на р. Гьота, което е леко неудобство когато пестиш от билетчета. Сега е мястото да кажа, че едно билетче с времетраене един час из целия транспорт струва 25 крони. Ако ще поостанете карта за 100 крони е далеч по-икономична - таксуването излиза по 18 крони.

Не бяхме се подготвили какво да видим в Гьотеборг и затова тръгнахме най-общо казано на посоки. От архитектурна гледна точка градът не изненадва с нищо. Той е сравнително нов, датира едва от 17 век. Сградите са спретнати и чисти, но скоро доскучават. В крайна сметка са просто сгради. Не това е характерното за един град. Поне по мое мнение. Хората са тези които придават облика, макар че и това вече не е особено вярно поради всеобщата и всесилна глобализация. Жалко е, защото вече където и да отидеш, все едно си мръднал само на две преки от родния квартал. Чудя се накъде ли ще се развива туризмът като цяло? Как ли ще пребори световното оеднаквяване?

Ние идвахме от Дания. Пак Скандинавия, но друга Скандинавия... Хората там са доста сдържани и трудно контактни. За разлика от датчаните, шведите, в частност гьотеборгците, се оказаха много сърдечни хора. Английски се говори масово и за разлика от датчаните, шведите не се притесняват да го говорят, което пък много улеснява чужденците. Готовността с която ти обесняват, помагат, насочват или просто разговарят е приятно изненадваща.

Тъй като градът е строен от холандски архитекти и тук има няколко канала, но едва ли може да се сравни с който и да е град в Холандия (само предполагам, защото не съм била в Холандия. За сега). В районите около каналите е съсредоточен развлекателният и политическият ритъм на града, за който може да научите ако се запишете на туристическа обиколка с лодка.

Едно от първите неща, което ни направи впечатление е изобилието на търговски центрове и множество магазини. Оказа се, че Гьотеборг е рекламиран като "топ шопинг дестинация", казано по туристически изчанчен начин или като чудесно място за пазаруване, ако си говорим на български. Продължавам обаче традицията на пътуване с цел пълнене на очи и оставане с празни ръце. Никакво пазаруване, само култура. Пък може някой ден да ме обявят за жена-героиня, стоически издържала на поредното изкушение да си купи парцалче... Следвайки културата минаваме покрай Лисеберг, един от големите увеселителни паркове в Скандинавия и оттам се завъртаме около някои от сградите на Гьотеборгския университет. Така винаги съм си представяла който и да е университет - с много зеленина и полянки наоколо, където ученолюбиви студенти усърдно четат дебелите си книги. Сега е ваканция, а и след пороя, който се изля нямаше почти никого. Но съм убедена, че точно така би изглеждала поляната около университета в учебно време.

Съвсем наблизо е Музеят по изкуствата. Това вероятно е една от най-сниманите сгради в Гьотеборг. Заради своята импозантност и странно-гротескната статуя на Посейдон пред нея, тя е обект в много от картичките и рекламните материали за града. Нямаме време обаче за музеи. Искаме да видим града. Отдавна бях зажадняла за нормален пазар или нещо близко до пазар. Затова хищно се метнах на тържището, който наподобява софийските централни хали - Салухален. Този пазар съществува повече от век. Морски деликатеси, всякакви меса, ядки, сладкиши, а в хубаво време и сергии с плодове и зеленчуци отвън. Разкош. В пазара има и разни миниатюрни заведения, които хранят основно хората в обедна почивка в района. От по-ранна информация знаехме, че кюфтета са нещо традиционно. Колко да са традиционни като ги има из цяла Европа, но да видим... шведски кюфтета. Бяха вкусни! Подобни са на нашите кюфтета с доматен сос, но в случая с малко количество друг сос, варени картофи и няколко листа маруля за разкош. Добре си хапнахме. И пак валеше. Този път за разнообразие валеше проливно.

Като се замисля сега какво точно да опиша, не се сещам за заслужаващи вниманието туристически обекти в смисъла на Колизеума и Сикстинската капела в Рим да речем. Разходка из стария квартал Хага, една малка крепост с гледка от високо към покривите на Гьотеборг, рибния пазар, Операта, сградата "червило" на брега на реката, някоя и друга църква или катедрала от чисто любопитство относно местния вид християнство и ..., а да .... парковете.
За северен град Гьотеборг е учудващо зелен. Двата най-големи парка са Слотскоген и ботаническата градина. В добавка има много други по-малки паркове и градинки.
Слотскоген приютява най-старата зоологическа градина в Швеция, а може би и в цяла Скандинавия. Достъпът до нея е безплатен, тъй като тя естествено е вписана в големия парк и е на открито, с малки заслони за животните. Пак там има и детска зоологическа градина с десетина вида домашни животни, с които децата си играят и опознават. Само бегло си припомням хубавия холандец, който срещнахме в парка и който гъделичкаше съзнанието ни поне в продължение на следващите два дни. Рядък екземпляр...
Ботаническата градина също е със свободен достъп, въпреки че на входа има въртяща се бариерка, според която трябва да пуснеш 20 крони за да влезеш. Докато се джобехме за стотинки, друг посетител на градината - швед, ни каза, че всъщност е безплатана и бариерката е камуфлаж, но за какво не стана ясно. Може би е нещо като доброволна лепта ако имаш желание да подпомогнеш градината. Оранжерията с орхидеите, за съжаление, беше затворила. Работи до 4 или 5 следобед.

Гьотеборг всъщност е много голям град. Разположен е от двете страни на р. Гьота и на югозапад предградията са стигнали чак до архипелага. До там може да се стигне с трамвай от центъра на града (11 или 9 по времето на нашето пребиваване). За съжаление, пак валеше и само стигнахме до последната спирка, без да се разходим наоколо.

Гьотеборг е и удобна отправна точка за някои от по-малките градове наокoло или за островите от архипелага. Ние отидохме до о. Мащранд. Малко островче с повече яхти отколкото жители и крепост, извисяваща се към морето, останала от времето на засилена търговия, извършвана по море с кораби през 18 и 19 век.

Гьотеборг ни посрещна с дъжд. Гьотеборг ни и изпрати с дъжд, много дъжд. Всъщност равносметката показва, че от четирите дни само един не беше дъждовен, но това се компенсираше от подобаващо силен вятър. Общото впечатление обаче си остава много приятно. 

Пътуване първо из Скандинавия - отметнато!


Виж видео за Гьотеборг.