След като исландският вулкан с непроизносимото име Ейя-фятла-юкутль реши да изригне и напрово отнесе билетите ни до Единбург, единственото пътуване, което се очертаваше беше до Берген. Искахме да видим на живо що е това норвежки фиорд и с това да изпълним една детска мечта. Краят на юни е и дните в Скандинавия шеметно се удължават, за сметка на далеч по-късата и съвсем не толкова тъмна нощ.

В Берген трябваше да кацнем през нощта, малко преди полунощ, при условие, че се водим от обичайното понятие за нощ, в смисъла на отсъствието на ден. Светло си беше, с чуден изглед към норвежките заснежени чукари, над които самолетът ни извърши нисък, панорамен полет.

Какво да се каже за Норвегия освен, че след като бликнал нефт в Норвежките териториалните води в Северно море някъде през 70-те години на миналия век, страната повишава жизнения си стандарт до една от най-богатите в света. И в Дания е скъпо, но Норвегия я бие почти двойно, поради която причина за пореден път ще спим в хостел, а не в хотел. За туристически град като Берген хостелите са доста оскъдни на брой. Ние запазихме легла в dorm.no. Нищо трагично, но за сега е най-лошият хостел, в който съм спала, а доста съм пообиколила.

Берген не е малък град, но старата част на града, която привлича пришълеца се наобикаля за няколко часа приятна разходка. Цветни, малки къщички, сгушени почти една в друга  и само с метър-два широки калдъръмени улички за преминиване. Езерото с фонтана в центъра, планината, по чийто баир има много удобна зъбчата железница, която пък отвежда до платформа с прекрасна гледка към града са  другите задължителни мероприятия. Друго в Берген не ти трябва. Определено можехме да пропуснем единствения парк, който същисва с групите млади наркомани и количеството използвани и просто захвърлени спринцовки, или възлютото блюдо с морски дарове, което изрично поисках да не е хич люто. Та препоръката ми е: старият град и планината. Оттам насетне – фиорди.

Много е важно човек да си планира пътуването в Норвегия предварително. Какво да види, как се стига до там, за колко време и т.н. Този път не го направихме, с което леко прецакахме нещата. А пък нямаше и как да знаем, че три от петте ни дни там ще се случат национални празници..., но такъв ни бил късметът.

От Берген удобно се стига до Сонефиорд (Sognefjord), който май е най-дълбокият и най-врязаният. Случи се облачен, мъглив и дъждовен ден. Няма как да го предвидиш, но пък не преставахме да се успокояваме с думите на сладура от туристическото бюро, че така, видиш ли, било по-драматично. Драма имаше, дума да няма. На моменти даже не виждахме къде сме в мъглата. Навътре във фиорда нещата се промениха към добро и остана само студеното време и някоя капка дъжд, което е единственото, което в Норвегия можеш да получиш безплатно и по много. Корабчето ни отведе до Флом (Flåm), малко градче в сърцето на планините, откъдето се извозихме с много специален влак (Flåmsbanen). За мен това беше най-хубавата част от пътуването. Няма как да си изкривя душата, красиво беше. Стръмни склонове, тесни долини, стръмно виещи се пътища и пелена от пенливи малки и по-големи водопади. Е, и без да му мисля много, отговорно ще заявя, че планински гледки като тези, че и по-хубави из Рила и Пирин с лопата да ги ринеш. Само ледниковите водопади ги нямаме. Та, все такива красоти до гр. Мурдал. Оттам – нормален влак до Берген. Това удоволствие отнема цял ден.

Заради слабата ни подготовка и къръшки късмет с това се изчерпва обикалянето из фиордите. Не че не направихме още усилия. Даже стигнахме на юг до Ставангер, че и после с ферибот до Тау (Tau), с намерението да отидем до Pulpit rock (Preikestolen) - канара, извисяваща се над фиорда Лусе (Lysefjorden), която сме виждали в много от брошурите за Норвегия. Е, беше почивен ден, неделно разписание на транспорта, демек нарядко. Върнахме се обратно в Берген без достигане на крайната цел. Затова пък имахме три дни да умуваме как е могло да се организират нещата и какво наистина си струва да се види. Относно това смятам, че размислите ни може да са от голяма полза за всеки, решил да разгледа фиордите.

Един фиорд, разгледан по вода стига. Оттам насетне – ПО СУША. 

Не е трудно да стигнеш до извода, че това, което наистина си струва из околностите, е активният туризъм, т.е. рафтинг, колоездене, ходене пеша, езда, все по суша. Лодките по фиордите не дават много добра представа, а и ако не си морж няма как да издържиш на вятъра и студа на палубата. Много добра отправна точка за всякакъв вид активни разходки и изживявания е гр. Вос (Voss), който е на изток от Берген.

Когато Сонефиорд е в програмата, аз бих отделила два дни, а може би и три. По средата на маршрута лодката спира в Балестранд, откъдето ферибот отвежда близо до ледника Йостедал (Jostedalsbreen). Възможности за активен туризъм – разни. Истината е, че интерсното на Сонефиорд започва именно след Балестранд по посока към Флом. В тази връзка маршрутът Вос-Флом-ледникът Йостедал аз намирам за много по-вълнуващ от Берген-Балестранд-Флом-Вос-Берген, който ние направихме. Нашият беше организиран от туристическото бюро. Този, другият, човек трябва сам да си организира. 

Много от снимките, които ни привличат от рекламите за Норвегия са на фиорда Гайрангер (Geiranger), който е малко по-на север от ледника Йостедал. При удобен случай сигурно ще е хубаво да се види.

От Берген също може да се стигне до фиорда Хардангер (Hardangerfjord) с обществен транспорт – автобус или лодка. Норхаймсунд (Norheimsund) е разположен на фиорда, а оттам  пеша се стига и минава зад водопада Steindalsfossen, може да се види водопадът Vøringsfossen, както и да се стигне до ледника Folgefonna. Всички изброени гарантирали добро изживяване.

Посещението на Pulpit rock пък задължително изисква преспиване или в Ставангер или някъде в околностите. Не знам до колко си заслужава това слизане на юг, освен ако специално не минавате оттам. Като че ли северните планини и фиорди са по-предпочитани като цяло.

С известна, по-голяма отколкото ми се ще, доза съжаление съзнавам, че почти нищо не видяхме от това, което ни се искаше да видим. Малко неща запомних, а съм сигурна, че има какво да гъделичка спомените на човек, посетил фиордите по по-добър от нашия начин. Какво ще запомня? Ще запомня американеца Дейвид, който си купил еднопосочен билет до Индия преди цели 11 месеца, след като не могъл да си намери нова работа. Вече беше на финала на дългото си пътуване, само още около месец. Ще запомня килнатите стари къщи в Берген, на които се крепи голяма част от туризма в града. Ще запомня и разказите на една бергенка, която от 2 години вече живееше в Осло. Тя беше дошла да посети приятели и беше отседнала в нашия хостел. Явно и за самите норвежци хотелите са скъпо удоволствие. Въпреки, че Берген е вторият по големина град в Норвегия, там също било трудно да си намериш работа, а когато това стане, често се оказваш твърде квалифициран за нея и съответно, по-ниско платен. Затова народът се тълпи в Осло.

Помня и италианецът от Сицилия, който си беше нарамил дисагите и на късмет беше дошъл да търси лятна работа в Берген, заради в пъти по-високото заплащане. Поляци, канадец и швед също бяха акостирали в Берген със същата цел. Успех!

От фиордите не помня много. Първо, че случихме лошо време и второ, наистина преживяването ми се струва, че ще е по-вълнуващо от другата, сухата страна.

Хубава е фиордна Норвегия. В някакъв момент си казваш, че и по-неописуеми красоти си видял, но си го има онова типичното, северното и чисто ледниково усещане. Вода, разцепила планините. Планини, изникващи от водата. А тя, водата, е тюркоазено синьо-зелена сякаш си някъде в тропиците. Така че, ако сте замислили Норвегия забравете Осло. Отидете и вижте природата. Планирайте доколкото е възможно предварително. Заделете повече финанси и... ммм да, дано случите хубаво време.




Виж видео за Берген и Сонефиорд.