С цървули по белия свят

В Испания влязохме по първи петли, а в Барселона стигнахме някъде в ранния следобед. Помотахме се два часа и потеглихме към Калеа – селце по крайбрежието Коста брава. Изненадаха ни с 4-звезден хотел! Според туристическата програма, за следващия ден беше предвидено ходене до Андора, за тези, които желаят. Аз определено не бях от желаещите поради оскъдицата на парични средства в джоба си. В Барселона явно и види се няма кой знае колко лицензирани екскурзоводи с български език и затова нашата екскурзоводка беше рускиня. Ама каква екскурзоводка само... каквото я попиташ, каквато и тема да зачекнеш за Барселона, жената беше подготвена и максимално изчерпателна. С две думи, взе ми акъла как трябва да се екскурзоводства. Та въпросната дама директно каза, че Андора не си заслужава; часове път в жежко време, пристигане в Андора по време на сиестата... И предложи нещо крайно интересно: музея на Дали, който обаче се намира извън Барселона и отнема цял ден. Нашето посещение било по уникално време, защото само още няколко месеца в музея, наред с обичайната експозиция, били изложени творби на Дали от множество частни колекции. Събитие, което се случва веднъж на 100 години... Дилемата беше на лице: музея на Дали или Барселона, един уникален музей или цял ден мотаене, забележителности и атмосфера в Барселона?! Аз потеглих самостоятелно към Барселона. Един час с електричката от Калеа и съм там. Влакчето пътува почти изцяло по крайбрежието, но крайбрежните гледки, които по презумция трябваше да ме впечатлят, някак си не успяхада го сторят... или съм виждала и по-хубави някаде из нашенско или не съм кой знае колко впечатлителна... Влакчето ме стовари в самото сърце на Барселона, площад Каталуния. От там тръгва местното стъргало – улица Рамбла. Колоритна и много интересна улица е Рамбла. Пълна е с актьори-статуи, които, какато разбрах, отбиват някакъв задължителен стаж по този начин. Хем си трупат стажа, хем забавляват минувачите, хем събират и по някоя пара в неизменните шапки пред тях. Сама съм в непознат град... реших да си купя карта. С болка отлюспих 5 евро за карта на града, но абсолютно си заслужаваше инвестицията. Предварително си бях подготвила списъче с обектите, които е добре да се видят и незабавно се насочих към изпълнението му:

1/ Готическият квартал с огромната готическа катедрала – за съжаление фасадата беше в реставрация, но така или иначе интересното се случва в задния двор на катедралата. Гъски..., бели гъски са пазителите на всички ценности на катедралата. Някога са използвали бели гълъби, но те имали неприятния навик да отлитат... Разказва се историята как през не знам коя си година някой се опитал да обере свещенното място, но гъските така се разгрякали, че събудили целия квартал. Около страничните входове на катедралата пък имаше страхотни музиканти, които не си прчеха един на друг в изпълненията. Два от инструментите даже не знам какви бяха, но звучаха божествено. Самият готически квартал е една плетеница от тесни и криволичещи улички... успях да се дезориентирам и в крайна сметка се изгубих. Но хората се отзивчиви, явно свикнали с многобройните заблеяни туристи. Упътиха ме.

8/ И това, което у мен предизвика най-голямо впечатление са сградите построени от Антонио Гауди : катедралата Саграда фамилия, casa Mila, casa Batllo, паркът музей на Гауди – Güell. Ако не сте чували за Гауди, както аз не бях до посещението ми в Барселона, то накратко той е архитект творил от 80-те години на 19-и век до 20-те години на 20-и век. Забележителен е обаче стилът на Гауди. Всяка архитектурна форма в неговите истински произведения на изкуството е взаимствана от природата. Няма прави линии и ъгли. Детайли от сградите, построени от него, навяват асоциации за зейнала паст на акула, безразборно нахвърляни водорасли, току-що направена целувка от сметана и каквото друго може да роди въображението на човек. Забележително! Може би делото на живота му е катедралата La Sagrada Familia, която удивително напомня пясъчен замък, каквито всички сме строили в детството си. За съжаление Гауди умира нелепо, прегазен от един от първите трамваи в Барселона. Така и не успява да завърши катедралата-шедьовър. Той строи само най-старото, задно крило. Останалите крила строят негови ученици, които макар и негови последователи, не успяват да постигнат неговия уникален стил. Катедралата изглежда стилово различно от където и да я погледнеш. И сега, повече от 100 години след като Гауди започва градежа, катедралата все още не е завършена. Много фондации, както и правителството на Каталуния са предлагали средства за по-бързото и завършване, но и до днес се спазва поръката на строителите на катедралата тя да бъде издигната изключително и само с волни дарения. По приблизителни изчисления катедралата ще бъде завършена не по-рано от 30-40години. Дали ще успея да я видя в целият и блясък?

9/ И не на последно място в моя списък идва изключително приятната атмосфера на Барселона. Градът предлага една динамична и колоритна смесица от многонационални туристи и местни жители. Тази тълпа, за разлика от други големи градове, не те смачква, не те повлича, а по-скоро предразполага към една ненатоварваща и спокойна разходка сред забележителностите, архитектурни и културни, на тази удивителна Барселона.


	Сайтът е конструиран с Glog. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в сайта материали, както и за тяхното неправомерно използване от трети страни.