С цървули по белия свят

 
С цървули по белия свят

Home
По чепици из * * * * * * * * * * БЪЛГАРИЯ
Австрия
Великобритания
Германия
Гърция
Дания
Испания
Италия
Монако
Норвегия
Оман
Сирия
Словакия
Сърбия
Турция
Унгария
Франция
Хърватия
Чехия
Швеция
Видео / Video
Снимки


Контакти Авторство

Испания / Севиля

Севиля
06.06.12 00:00
Кармен, Дон Жуан... или просто един град

Още докато планирахме пътуването до Андалусия май имах някакво предчуствие, че много ще ми хареса. Имах си една романтична представа за красиви жени в ярки рокли на волани и цветя в косите, бели и жълти къщички с равен покрив, сгушили се между тесни калдъръмени улички, смугли мъже, гонещи или гонени от бикове... Такива работи...

Всъщност Севиля си е един съвсем нормален град. Днешната столица на Андалусия определно си заслужава посещението, но не за малко, като нас, а поне за седмица. Мисля си, че и за по-дълго не би ми писнало. Уви, ние имахме около 2 дни.

За разлика от Барселона, където първото, което се  набива на очи са чужденците, в Севиля е точно обратното. Испанците са навсякъде из града си и изживяването да си в Испания сред испанци е далеч за предпочитане от това да си просто в чужбина сред чужденци. Така се попива местна атмосфера. И ние попихме... попихме местна наливна бира (аз лично пих бира за първи път изобщо), попихме натурални сокове, не помня дали попихме местна сангрия, но определено похапнахме вкусни тапас, доматена супа гаспачо и някакви други местни гозби.

Като затръгвахме на юг, очаквах по модела на Италия, хората да станат по-смуглички. Нищо такова обаче нямаше в Испания. Изненадаха ме тъмнокоси, но със светла кожа испанци. Е, не са скандинавци, но не са и много мургави. Интересно, нали?

В Севиля, всички забележителности са буквално струпани в центъра на града. Ние, отново си устроихме спането съвсем удобно, в стария град, на около 15 мин. пеша от абсолютния център (хостел B&B Naranjo). То няма и кой знае какъв превоз из центъра. Има трамвай с 4-5 спирки и автобуси, които се движат към покрайнините. Другото са велосипеди, мотопеди и пешаци.

Не знам доколко е удачно да изброявам забележителностите в тази ера на интернет информацията, но ето къде бяхме ние накратко:


Ал-Касар:

Дворецът Ал-Касар е много красиво място. Построен е като по-малко копие на огромината Ал-Хамбра в Гранада. Градежът почва по времето на маврите в Испания. Всъщност, строителите на Ал-Касар са взели най-доброто от Ал-Хамбра и са го доразвили в малкото бижу, което е бил Ал-Касар за времето си. Само мога да си представям разкоша и в същото време уюта, в този дворец. Сега, разбира се, са изложени предимно голи стени, но въобъжението ми е достатъчно, за да изобрази картини на лентяйско безгрижие, налягало по възглавници на пода и лениво разхождащо се из хладните дворове, или разхлаждащо се в прекрасните бани. Така се случи, че видях Ал-Касар преди Ал-Хамбра, а и предполагах, че така трябва да градират нещата. Мен обаче повече ме привлече Ал-Касар. Пък нека разправят, че оригиналът винаги е по-добър от копието. В случая не мисля, че това твърдение е вярно. А може би разликата идва просто от мащаба!

 

 

 

Катедралата с камбанарията Хиралда:

 

Още една забележителност, съхранила мавърското присъствие по тия земи. Бивша джамия, сегашната катедрала е наследила от предишния храм обширния двор, прорязан от каналчета и с чудесни портокалови дървета, както и извисяващата се камбанария Хиралда - бившето минаре. Може да се изкачиш точно под камбаните и ако си късметлия, няма да ги ударят точно тогава... Гледката оттам става, но не е задължително мероприятие.

Само не можах да разбера тая катедрала в сърцето на Севиля дали е действаща или събира такса вход от всички. Много комерсиална се оформя религията в Испания. Уж по презумция тия катедрали са издигнати, за да се ползват за пряк канал между нас, тук долу и вярата – там горе. Да, обаче първо минаваш през касата...

 

 

 


Площад Испания и околния парк Мария-Луиза:

 

Ето едно обширно и приятно място. Малко встрани от самия център на Севиля, но и то е близо. Целият комплекс е построен за международното изложение през 1929 г, а впоследствие павилионите се използват като музеи или обществени сгради. Пресъздадена е едно чудесно отминало време, когато освен функционални, сградите са били и красиви...

Площад Испания е известен и с това, че в по-ново време е бил снимачна площадка на Междузвезни войни (предполагам на масовата бойна сцена от втората серия).

 

 

 

Арената за корида:

 

Това е едно много типично място и е добре да се види. Е, чак толкова типично всъщност не е, като се има предвид, че го има и в Португалия и Латинска Америка, но все пак, корените са в южните части на Иберийския полуостров. За разлика от по-северна Испания, в Севиля коридата си се практикува съвсем редовно и явно има своите привърженици. Екскурзоводката разказва на 2 езика – на испански и на английски, и всъщност е много интересно. Бикоборството си е сериозен, не лесен и опасен занаят и малцина го имат за своя професия. 


Сега се подсещам за един научно-популярен филм, където на базата на открити рисунки, правят връзката на съвременното бикоборство с минойската цивилизация. Възможно ли е коридата да има толкова далечни корени, а не както ни разказаха едва от 19 век? Някъде из Португалия все още се практикува вид бикоборство с голи ръце и прехвърляне на матадора над бика – точната сценка, открита в Кносос...

 

 

 



Златната кула:

 

Златната кула е по-скоро приятен фон при разходките по крайречната алея. На снимки изглежда чудесно J.

Нужно е да отдадем важната роля на реката в живота на Севиля. Тя е дала на града пристанище-врата към новия свят, без Севиля да има пряк излаз на море. Силен коз при звладяването на новия свят и съкровищата, донесени оттам право в Севиля. По онова време, сигурно градът е бил един от най-богатите в Европа. Впоследствие други градове изместват значимостта на Севиля, но няма как да заличиш миналото величие. 


Хубавото в Севиля е, че каквото е могло, е било запазено през вековете. Въпреки дългото присъствие на маврите, тяхната култура не е заличена. Та те са дали толкова много на града – като се почне от водата, която е прокарана навсякъде и носи разхлада, през типичните малки вътрешни дворчета, до прекрасната дантелена резба на Ал-Касар.

 

 

 

Севиля се очерта като един от прекрасните спомени от моите пътувания. Не видях точно шарени рокли и цветя в косите, но усещането, което свързвам с тези образи беше там. И го почувствах, и го запомних. За дълго. Поне до следващия път, когато пак отида толкова на юг из многоцветната Испания.

 

0.0967