Гранада е един от по-южните градове на Испания с богато минало и не толкова богато настояще. Опасявам се, че го включихме в испанското ни пътешествие с много надежди, които градът не оправда... Но всичко по реда си.

Пътувахме от Севиля към Гранада с автобус. Пътуването е някъде към 3 часа, но е силно безинтеесно. В тази част на Испания преобладават равнините, въпреки че на хоризонта се мъдри Сиера Невада. Периодично се мяркат маслинови градини, а може би и портокалови... Но така е, когато се пътува по магистрала – скучновато.

Автогарата на Гранада е разположена не много централно, но има удобни автобуси (претъпкани, както успяхме да видим) до централните части. Оказа се, че сме си подбрали хостел баш на добро място (хостел Arteaga, на едноименната улица). Самият хостел не беше кой знае какво, но преспахме спокойно 2 нощи.

Буквално зад хостела ни започваше хълмът Албаисин.  По неговите склонове са накацали разни къщи от разни периоди, включително и циганският квартал на най-високото - Сакрамонте. Чудно как циганите са се наместили на местата с най-хубави гледки. Оттам Гранада се вижда като на длан... Чудно ми беше, че въобще из този квартал все още живеят местни. Не че е лошо място, но много от къщите са наистина стари, малки. Не бих си помислила, че има даже сервизни помощения (поне не и по оригинален архитектурен план). Поддръжката на тези къщи сигурно не е лесна и в комбинация с липсата на удобства донякъде оправадава учудването ми. Имаше изоставени сгради, но повечето са си обитаеми.

Това, което се натрапва из туристическата информация за града е комбинираното наследство от евреи, маври и испанци. Безспорен притежател на първото място в списъка на туристите е дворецът Ал Хамбра, свидетел на разцвета и заника на многовековното мавърско управление на южна Испания, както я наричат арабите - Ал Андалуз. Гранада е била не просто важен град по онова време, а даже е била и самостоятелен халифат. Исторически погледнато, Гранада е последната крепост на мавите, отвоювана по време на испанската реконкиста. 

Може би тук е мястото да отбележа, че това което ще чуете и видите в Испания относно мавърското управление и това, което сте проучили предварително може леко да се различава... Изглежда Испания е много чувствителна към този период от историята си. Маврите били завзели с огън и меч страната, но от друга страна, те заварват една упаднала територия на вестготите, която за сравнително каратко време превръщат в райска градина. Били покръствали насилствено християните, но май няма много сведения за това.  В онези времена (7 в.) христянската вяра още не е била толкова силна, че да не спечели този, който дава повече. А арабите са дали много. На арабски са преведени всички достъпни по онова време писания на древените гърци, както и много източна литература. Хубавото на арабския език е, че макар да има множество устни форми, писменият арабски е един; този на който е написан коранът. Представете си какво писмено наследство са ни завещали през вековете! С маврите в Европа идва хартията, поезията, удобните арабски цифри; астрономията, математиката и медицината бележат страхотен напредък. Във време, когато християнството се е притеснявало да се облегне на старите гръцки учения, за да не се подкопава вярата към единствения Бог, маврите стъпват здраво на тази основа и вършат медицински, архитектурни и културни чудеса. Дори и най-простото население е окуражавано да учи, да пише и чете. Реално погледанато, те поставят основата на Ренесанса, макар да се води, че се е зародил в Италия.  Без всичко събрано и прошнуровано от арабите в Ал Андалуз, Просвещението едва ли би се случило.
Идва Реконкистата. Борбата за връщане на християнските вярвания не рядко е жестока. Идва времето и на испанската инквизиция, в която се крият корените на друго черно явление, просъществувало до наши дни - ку-клус-клан.  Сещате ли се? Качулки, наказания и други такива? Това е то, испанската инквизиция...

Макар Гранада да отстоява много по-дълго от останалата част на Ал Андалуз и тя пада. Последните останали мюсюлмани (забележете, не араби, а просто местни, приели исляма) са изтикани по склоновете на Албаисин, някогашно "гето" на Гранада, а днес основна нейна забележителност.

Първата ни гледка към Ал Хамбра беше именно от Албаисин, от площадката до черквата Св. Николас. Като картинка; късен следобед, слънцето пада на хоризонта, отсреща се възправя Сиера Невада, а на преден план, през дерето на р. Дарро, огряна от последните слънчеви лъчи - Ал Хамбра. 

Билет за Ал Хамбра може да се купи он-лайн, но ние се наредихме рано-рано, още преди да отворят касите и след има-няма 1 час влязохме (40 минути от който бяха чакане на опашка преди отварянето на касите). Ал Хамбра си е малък укрепен град сам по себе си. Огромен е. С изключение на дворецовия комплекс Насрид, в който се влиза под час, навсякъде другаде човек може да се разходи колкото и когато желае. Дворците Насрид са запазили малка част от великолепито си, но все пак даваща реална представа що е то арабски дворец и великолепие. Майсторлък и вкус и в най-дребния детайл. Винаги съм си мислела, че би било чудесно да издокарат голите стаи в стила на онова далечно време, за да можеш съвсем да се гмурнеш в отминалите векове. Но не, голи стени с прекрасни гипсови дантели, които оставят въобръжението да рисува интериора така, както му се ще и според индивидуалните познания. 



Без да бързаш, целият Ал Хамбра, барабар с Хенралифе (лятната вила на емирите), се обикаля за малко повече от половин ден. Не бива да се претупва, яваш-яваш и с кеф, като истински южняци, каквито всъщност сме си...

Сигурно има и нещо друго в Гранада, което си струва да се посети от туристическа гледна точка, но каквото и да е то, вероятно е силно преувеличено. Нашите проучвания на място не насочват към нищо интересно. Разбира се, градът трябва да се изследва, доколкото е възможно. Обикаляне безцелно винаги върши работа и като резултат вече знам, че гранадската сангрия е по-лекичка от барселонската и севилската, и има ягодки. Вкусно!

Ако си поръчаш капучино, може да получиш и кафе с мляко, все е “cafe con leche”. Не че разликата е голяма. Печен сандвич с вкусна андалуска шунка много улеснява преглъщането на кафето.

Както си е традиция, опитахме се да пробягаме през Гранада за 2 дни, когато трябваше да го изходим за малко повече време. Едва ли щях да мога да разкажа нещо много повече, но поне щях да хапна повечко шунка, която пък да прокарам с повечко сангрия, па да си отпусна душата по испански.

Взимаме такси до летището (към 25 евро излезе). Пътьом мяркам табелка „Санта Фе”. Не онова американското, а неговият европейски първообраз. И толкова... Отмина и посещението на Гранада.

Както винаги препоръчвам, каквото и да казвам, каквото и да мисля, не ми вярвайте. Отидете и вижте! Очи да видят... винаги, когато е възможно. Очите винаги гледат широко и не рядко улавят това, което други са пропуснали преди тях.