Една късно-пролетна неделя се метнахме на влака от София за гара Бов в Искърския пролом, с цел да берем билки и да видим водопада Скакля. В Уикипедия четем, че би следвало името да се произнася Скáкля, а не СкаклЯ, както е масово известен. Който се чуди как да му каже, да му каже Заселски водопад, по името на близкото село Заселе.

Най-доброто време за посещение е пролетта и ранното лято, защото при по-сухи лета водопадът даже пресъхвал.  Лесно се намира пътеката – от гарата се преминава Искáро, малко по пътя на дясно и се хваща Вазовата пътека. Вазов някога е обичал това място. Сега разбрах защо. Няма как да не въздъхнеш, па да ти стане едно хубаво, едно зелено и с мирис на приближаващото лято…  Понякога си мисля, че така може да припече само в планината. Уж хладнее, а те жари.

Билки много не набрахме, но се ориентирахме кое е тръгнало да цъфти, че ей го на – Еньовден си наближава. От дете не бях виждала жълт равнец. Тревичка, ама някак ме зарадва. За мое съжаление трябваше да се прибираме набързо и стигнахме само до долния скок на водопада, но и това стигна да се пристрастя. Погледнеш нагоре – вятърът вее полите на горния водоскок. Водна пелена… Ако трябва да перифразирам, мотото на този ден беше; от Искáро по длибоко нѐма, от Скакля по високо нѐма!

Няма много какво да разкажа освен да подканя всички да се наканите и отидете! Много си заслужава, а е на хвърлей от София. И извървете цялата Вазова пътека чак до с. Заселе. Ето малко снимки за тези, които се нуждаят от убеждаване. 

Значи, докато си съставях писанието попрочетох това-онова за района. Нищо не сме видели. Ето къде ще трябва да се поразходим: