Откъм другия край на пещерата се тръгва по тясна пътечка, която води до пещерния дом, където освен несравнима гледка към Искъра и жп линията, се предлага и нещо за хапване. Въобще, районът много ми допадна. Разходката из гората е велико преживяване. Не трябва да се пропуска! Има вариант да се стигне до пещерата с кола и да си замине човек по същия път. Но, моля Ви, недейте! Гората е великолепна и всяка крачка из нея е блаженство.





 Преди да влезем в Етрополе се отбиваме до Етрополския манастир. Манастирчето не е голямо. Вижда се, че се полагат грижи за него, но учудването ми беше голямо след като разбрах, че в манастира монаси няма. Само поп има, дето служи в черквата. Модерни времена, манастири без монаси... А каква история крие манастирът – училище, просвета, книжнина... Но, всяко нещо с времето си. И великите места, както и хората, се променят. Някои остават, други се забравят. Както казах, хубавото е, че манастирът не е западнал. Напротив! Грижливи ръце не само го поддържат, но и ремонтират. 

А колко манастири могат да се похвалят с водопад в задния си двор? Да, току зад манастира скача Варовитец. Името е показателно. Водата пада от невисок варовиков скок. Има-няма 3-4 метра. До водопада е изградена екопътека, но на места се е поразпаднала, но все пак е проходима. Дали ще се повторя ако кажа, че гората в тая част на Балкана е невероятно красива? Ами такава е и няма да ми омръзне да го повтарям!



Етрополе - малко и спокойно градче, разположено в невероятна котловина. На север се вижда Предбалакана, а самият град се е сгушил в склоновете на Стара планина. Подобно на много други градове, някога силни с търговията и занаятите си, днес Етрополе е просто спокойно гардче. Замислих се какво ли може да се развива тук в нашите централизирани времена. Сигурно е банално да кажа туризъм, но това изниква първосигнално; райска природа, манастирче, конна база... А ако се постараят и в обслужването и представянето /предоставянето на по-стилизирани къщи, балканска атмосфера, нещо, дето нашепва уют и топлота, предусещам успеха. Отбелязвам го, щото не са се постарали, ама хич! А могат!