С цървули по белия свят

 
С цървули по белия свят

Home
По чепици из * * * * * * * * * * БЪЛГАРИЯ
Австрия
Великобритания
Германия
Гърция
Дания
Испания
Италия
Монако
Норвегия
Оман
Сирия
Словакия
Сърбия
Турция
Унгария
Франция
Хърватия
Чехия
Швеция
Видео / Video
Снимки


Контакти Авторство

По чепици из * * * * * * * * * * БЪЛГАРИЯ / Екопътеки при Хотница и Емен

Екопътеки при Хотница и Емен
28.05.16 00:00
Европейско финансиране - употреба по нашенски

Да започнем така; нали все гледаме из интернета снимки, четем писания на хора, ориентираме се... и ето нà – ориентирахме се към Хотнишката и Еменската екопътеки. Двете за 1 ден.

Тръгваме към централна България. Спираме в Севлиево колкото да отбележим малък, приятен център, статуята на свободата, църквата Св. Пророк Илия и старата часовникова кула, която за жалост не показва точен час. Времето стига колкото да разлеем едно кафе и хайде към село Хотница.

В селото ни посреща една дейна жена – Наташа, заела се с развитието и поддържането на местното читалище и старата вкопана църква от турско време. Музейната сбирка в читалището е малка, но много спретнато изложена. Направени са две импровизирани стаи, показващи бита на хотничаните от вече по-далечното ни минало. Както разбирам, студенти по археология провеждат тук теренни заниятия и като резултат разни керамични и други битови находки от много по-далечното минало също са показани зад витринките. А пък в ъгъла се е скрило копие на една от най-старите златни находки в света – скромното на вид Хотнишкото златно съкровище. Разглеждането на експозицията е безплатно, но не забравяйте да пуснете дарение в кутията. Читалищата са много важен културен център за всяко средище и съм убедена, че трябва да се подкрепят! Наташа ни разказва, че в селото са се заселили доста чужденци, които дейно участват в живота на селото, не само с присъствие, но и с труд и хъс.

 

Наташа стиска един голям ключ, какъвто  в детските приказки отключва тайни врати. Този отключва тежката врата на вкопаната църква на селото. Строена е по турско време според тогавашните правила да не нахвърля височината на конник с копие. Била е полуразрушена преди Наташа и съмишлениците ѝ да я подхванат. Покривът, подът, всичко е подменено с идеята да се възстанови колкото е възможно близо до предишния ѝ вид. Стените са голи, защото по някое време стенописите са били свалени. Хубавото е, че са консервирани добре, лошото – че няма средства да се върнат по стените, където им е мястото. Реалността на малките населени места! Всичко се прави с ентусиазъм и мускули. Не подминавайте и тук дарителницата! Интересните неща не са подминали и тази църква. Открадната малка икона от нея е върната от другия край на България, купена за 20 лв от човек, който я е разпознал по инвентарния номер. Случаят не е раздухан с властите, защото какво ли ще открият!? Но поне иконата е там, където се полага.


 

И вече стигаме до същинската част на нашата екскурзия. Не че досега беше скучно! В никакъв случай! Обаче сега отиваме да видим какво е творила природата и как човекът се е вписал в творбата. Река Бохот, като всяка друга река, течаща през географски издигнати местности, си е проправила път през малко и живописно проломче. Вече им викат каньони. Не бе, хора, пролом е нашата си дума. А може и клисура или ждрело. Край на тълковния речник. Според снимките, би следвало да ни очаква тюркоазено синя вода във вирчето под водопада Кая бунар. Хммм, не! След обилните дъждове водата е сиво-кафява. Тюх, пак не сполучихме с рекламния кадър! Но..., да се съсредоточим върху стълбите. Не просто стъпала, а истински стълби, от тия, по които се катериш с крака и ръце, вертикално. Няма лошо, ще излазим нагоре пък после ще му мислим надолу. От време на време се налага безразсъдно да се дръпнеш от пътеката, за да дадеш път на слизащите, но и с това се свиква. Всъщност, даже не усетих как слязохме. Май очите на страха са по-широко отворени до момента, в който истински се сблъскаш със стълбата за надолу. А, фасулска работа!



И както сме позагряли, да я емваме и Еменската пътека! Но преди това спирка за обяд. Не одобрих спирката. Хубаво място с кофти кухня. Тараторът разводнен, а мляко в кафето - направо покръстено! Нали уж трябва туризъм да развиваме. Ама то освен с желание, става и с материал! Вкус трябва, в пряк и преносен смисъл. Въпросното място е „Имението“. Иначе добра обстановка са докарали, да не ги плюя съвсем...



Еменската екопътека е изградена по пролома на река Негованка. В началото на екопътеката се намира Еменската пещера. Тя, изглежда, е доста голяма, но не е достъпна за аматьори тръгнали на разходка. Иначе би било твърде хубаво за един ден! Екопътеката, за щастие е подходяща за такива като нас. Изградена е, но не е поддържана... И резултатът е лош, много лош! Една от дървените стълби е изгнила с времето и сега вече маршрутът е развален. Върви се от едната страна на дерето и само оттук-оттам се виждат останалите дървени мостчета, до които сега вече няма безопасен достъп. А вероятно и те се държат на магия. Като четях описанията на хората в нета, май 2012 година за последно са били проходими стълбите и мостчетата в „европейския“ вид на пътеката и то при условие, че държиш да си вдигнеш адреналина. Жалко! А сигурно има как да се съберат средства за обновяването на пътеката. Къщите за гости в района, които дължат съществуването си до голяма степен на екопътеката могат да ударят едно рамо. Все пак става въпрос за няколко кубика летви и няколкодневен труд! И малка такса за пътеката да въведат, пак средства ще капят. Общината явно е разчитала само на еднократаната европейска програма и... докогато издържи. Е, заминала си е.

Ама пък иначе мястото е много красиво!

С малко помощ един на друг успяваме да не се изпързаляме по калния, още набъбнал от валежите, склон. Старателно избягваме корените на дърветата и хлъзгавите камъни, но един-двама подложиха на петата опора. Няма как! По-добре с кален задник, отколкото с навехнат крайник или по-лошо. 



През цялото време ни съпровожда бученето на придошлата река Негованка и всъщност, водопадът Момин скок направо изскокна пред нас. Леле, колко вода, леле, какъв бумтеж! При хубаво време вероятно Момин скок има романтичен, успокояващ напев. Сега ни представя водата в нейната неудържима сила! Една друга красота...

Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.1029