Минаха четири години от последното ми ходене в чужбина, та се накумих пак да тръгна на път. Този път, към най-близката чужбина - Гърция. Лято е и моята екскурзия е пряко свързана с морето. Ама толкова пряко, че направо ще съм нагазила в него през по-голяма част от времето. Ще си направим мини круиз по крайбрежието на Халкедическия полуостров. Така започна моето пътешествие покрай Ситония, втория ръкав на полуострова, с каяк.

Пътуването до началния ни пристан отнема доста време. След близо 8 часа стигаме до Каламици – къмпинг на източния бряг на ръкава, почти в най-южната му част. Морето решава да ни поздрави с някоя и друга вълна. Не са големи, но пък се усещат здраво. Пускаме каяците на вода и след бърз инструктаж, поемаме още по на юг. За незнающите и неможещите като мен, тази част от прикючението се оказва лек кошмар – люшкане, леко гадене, главоболие и като капак на всичко слънцето блести и ни заслепява. Щото ние предвидливо не си взимаме нито шапки, нито очила. Облачно било! Трънки! В морето и при буря вече влизам задължително с очила, пък ако ще да ги нося като диадема! Това е денят, в който се замислям не много дълбоко, но все пак сериозно, къде съм тръгнала; защо реших, че мога да греба, при положение, че и на дваж по-голяма лодка ще си издрайфам червата... А и по цял ден на бюро седя. Гребане с лъжица е най-голямото натоварване, на което подлагам застоялото си тяло.

В края на гребането вече ми е чогляво и черно и хич не ми е приключенско. Искам душ и храна. Второто обичайно допринася бързо за общото просветляване на света около мен. Докато се видим седнали на маса, вече е към девет. Да, яденето оправя нещата.  А сега палатка, дюшек, муш в чувала. Лека нощ, Каламици!

И добро утро! Разхождам се до плажа, за да видя, че нашите водачи са спали на плажа, в една ниша на скалите. Докато стигна до нея, за да я разгледам, краката ми се нараняват  от едрите камъчета, от които е образуван плажът. Не са ситни, ексфолиращи ходилата черупки, като по нашето море, а натрошени камъчета от околните скали. Ох, боли! Нахлузвам сандалите. Така вече е добре.

След чаша гръцко кафе се мятаме по лодките. Водата е спокойна, моето настроение – добро, значи всичко е далеч по-ведро от вчера. Сега започва същинската ни разходка с лодка по гръцкото море. Малко гребане, спиране на някое приятно малко плажче, често с достъп само откъм водата; плаж, къпане, разкош... Не рядко се случва да изненадаме някой друг нудист, но това е, изскачаме от морето като истински пирати. През първите дни на изток все се виждаше Атон и прословутото му облаче. Оказа се легенда. Не винаги има облаче над върха. Издебнахме го 2-3 пъти на фона на чисто, синьо небе.

Дните минаваха все така – гребане, плаж, къпане, таверна. Даже след втория ден вече можех и да греба.

Гръцките къмпинги представляват едни малки села. Като площ малки, но като с население на средно голям град. Доста на гъсто са парцелите, а стените на палатката са тънки... Но си имат всичко – бани и тоалетни, които в сутрешните и вечерните часове са доста натоварени и се редиш на опашка, но ги има. Прилично заредени магазини с най-необходимото, таверна, площадки за вечени забавляния и т.н. Малко ми напомнят нашите курорти до 90-те години, когато всичко в съответния курорт беше уредено за нашето забавляние – игри, танци, общи мероприятия... Даже като се замисля, много ми напомнят за това, вече далено време.

Една вечер спахме на „див къмпинг“. Това практически значи да си опънеш палатката където ти хареса и да се замиеш с 2 шишета минерална вода. То и без това гръцката минерална вода не става за пиене. Много е блудкава и пълни корема, но не ти утолява жаждата. Това за мен е най-хубавата вечер от всичките. Обаче втора трудно ще преглътна, щото съм глезла и много искам да махна от себе си солта от соленото гръцко море не с изтръскване, а с къпане. Както казах – кифла.

И тъкмо ми стана хубаво, схванах прилично идеята на гребането, отпусна ме плекситът и дните на пътешествието отминаха.

Изводи:

Да запомня, че при пътуване в Гърция няма да е зле да си нося от нашата хубава, пивка, утоляваща и вкусна вода за пиене!

Не съм психически пригодена за разпъване на палатка и добавките към нея в различен лагер всяка вечер и съответно събирането им сутрин. Ама ако има една базова точка, много ще ми хареса. Гребеш, вечер се връщаш там, дето вече ти е опънато леглото и само си изуваш чепиците. 3-4 дни ще са ми баш таман. Да, на такова гребане ще отида пак. С удоволствие. Щото вече му хванх цаката!