Олимпик бийч се намира на около 3-4 км от Паралия Катерини, на брега на Егейско море (или Бяло море за тези, които предпочитат по-старото му българско име). Типично курортно селце и то от семеен тип. Много е подходящо за семейства с малки деца, с каквито беше пълно, и за възрастни двойки, които търсят спокойствие. Имаше и доста ученици, дошли на организирани лагери. Не разбрах защо се казва Олимпик бийч; дали защото се намира почти в подножието на планината Олимп или  покрай летните олимпийски игри преди време. Все едно... Градчето или по-точно селцето с размерите на махала се състои от десетина, разположени перпеникулярно една на друга улици, по протежението на които се намират семейни хотелчета на два или три етажа. Ако някой търси някакъв супер лукс, то това не е мястото, където ще го намери. Категорията на хотелите отговаря на нашите 2 или 3 звезди, май повече клонят към 2, въпреки че там се водят за 3-звездни. Различия в категоризацията в наша полза... Иначе хотелчетата си имат всичко, от което се нуждае човек за да си изкара почивката. Обикновено обслужването е на пълен пансион и хората се хранят в хотелите. По тази причина заведения тип кръчмета няма. Дискотеки и барове също няма. Те се намират в Паралия Катерини и който желае просто си прави разходка 30-40 минути до там. Аптека също няма..., но има двама доктори, които изпълняват тази функция. За по-специфични лекарства се отскача отново до Паралия.

 Плажът. Плажът на Олимпик бийч е много хубав. Широк, с място както за платени чадъри, така и за собствени. Много ми хареса също и фактът, че през 20 метра имаше опънати мрежи за волейбол и въобще задната част на плажа се използваше за всякакъв вид плажни спортове. Кусурът на тамошните плажове е, че в пясъка има някаква много ситна фракция, в резултат на наличието на която се вдига доста прах даже и при вървене... Затова пък има душове на всеки 10 метра, където да отмиеш прахта. Морето е в унисон със социалните групи, към които е ориентиран курортът. Плитко е, без кой знае какви междинни дълбочини и докато аз бях там, една седмица, все беше спокойно. Сутрин като огледало, а по-късно -само с леки бразди по повърхността. Един от курортистите сполучливо го нарече „скучно море”. Вероятно не е случайно името, с което ние българите открай време наричаме Егейското море – Бяло море, като контраст на нашето, доста променливо, Черно море. Показателен е и фактът, че спасителните постове са разположени доста по-рехаво от тези по нашето крайбрежие. Дотолкова е спокойно морето, че почти няма изхвърлени мидени черупки по брега. Затова пък има медузи... Малки, перфектно оформени медузи с индигови отенъци, с чадърчета и пипалца. През един от дните морето просто гъмжеше от тях рано сутринта, но аз успях да преборя страха си и да плувам сред медузите... Е, на няколко пъти ми се сви сърцето от шубе, но ритах и гребях смело... Нямаше поражения, но доколкото разбрах по-късно имаше няколко опарени, но нищо сериозно. Медузите се изтеглят навътре в морето когато хората започнат да влизат масово. Предупредиха ни също да не се отдалечаваме много от спасителните постове, защото в по-спокойните води, отдалечени от хорската гмеж имало някакви рибки, които хапели доста неприятно и след ухапване се налагало даже медикаментозно лечение. Ние стриктно спазвахме указанията и не сме имали произшествия. Като неприятен спомен от морето останаха само водораслите, които се натрупваха точно в първите 2-3 метра от брега, така че трябва да ги прегазиш за да попаднеш сред чиста вода. Към 5 следобед обаче за да се плацикаш в бистра вода трябва доста да навлезеш. Освен температурата на чай, заради стотиците къпещи се хора до този час на деня водата придобива и консистенцията на блато. От друга страна пък това те кара да навлизаш все по-навътре, което си е напълно допустимо, защото не е много дълбоко, и да чувстваш спокойствието на морето. Както се изрази един сърбин, с когото се разминахме самотни в зоната на чистото море „ Ово jе бистра вóда!” Ако имаше и делфини... идилията щеше да е пълна. При един подслушан разговор на плажа подразбрах, че тези водорасли на брега не са нещо обичайно. Дано при вашето посещение на олимпийския бряг те да не помръчават почивката ви.