С цървули по белия свят

 
С цървули по белия свят

Home
По чепици из * * * * * * * * * * БЪЛГАРИЯ
Австрия
Великобритания
Германия
Гърция
Дания
Испания
Италия
Монако
Норвегия
Оман
Сирия
Словакия
Сърбия
Турция
Унгария
Франция
Хърватия
Чехия
Швеция
Видео / Video
Снимки


Контакти Авторство

Чехия / Прага

Прага
24.09.06 00:00
Градът на стоте кули

Влакът ни стовари, три броя любопитни туристи, в Прага по разписание в 6.01 сутринта. Помотахме се из гарата докато стане по-прилично време за да се представим в хостела, който удобно бяхме подбрали едновременно да е в близост и до гарата и до историческия център на града. Хостелът беше много добър и ако някой се чуди къде в Прага може да отседне на цени до 20 евро то, моля, възползвайте се: хостел Rosemary на улица Ruzova 5. Там бяхме за две вечери. През първата имахме късмета да сме в самостоятелна тройна стая с баня и кухненски бокс, което обаче ни лиши от възможността да срещнем други хостел-туристи. Тази малка подробност поправихме втората вечер, когато се преместихме в стая за шестима, също толкова добра колкото тройната. Тогава с трима японци и един американец от корейски произход, посетихме един от местните барове на сладка раздумка. Това, трябва да отбележа, е голямото предимство на хостелите пред хотелите – новите, неангажиращи познанства с младежи от целия свят.

Но да се върнем на първите впечатления от Прага. Влязохме в историческия център през една от старите порти на града, днес наречена Prašna brana. Беше рано сутринта около 8.30 и имахме късмета да се насладим за около час на спокойствието в този, както малко по-късно установихме, претъпкан от туристи град. Магазините още не бяха отворили и затова се отдадохме на небрежно зяпане по витрините. Продължавиайки от Prašna brana все направо се стига до р. Валтава, като междувременно се минава през емблематични за Прага забележителности в Старе место: готическата катедрала „Дева Мария пред Тин” (Tyn church), стария градски площад с кулата и астрономическия часовник, паметника на Ян Хус и т.н. Часовникът не е кой знае колко интерсен, още повече трябва да се има предвид, че светците се появяват на всеки кръгъл час, но само до 9 или 10 часа вечерта. Така че, не се лъжете като нас да ги очаквате в 1 часа след полунощ... Веднъж стъпил на брега на р. Валтава, човек лесно се ориентира как да стигне до прочутия Карлов мост с бароковите статуи. Ако ви се ще да се омешате с интрнационална тълпа, това е мястото. Ако пък сте ранобудни ще можете наистина да се насладите на моста преди да са се появили многобройните туристи. Минавайки по моста от лявата страна можете да слезете до о. Кампа. По време на нашето посещение, там беше изложена една много интересна фотоизложба на снимки на графични мотиви и уникални забележителности, заснети от въздуха. Там се намира и един от популярните хостели в Прага. Освен о. Кампа по тази част на Валтава има още няколко острова, от които могат да се наемат гребни лодки и водни колела. Самата река Валтава се оказа доста по-голяма от моите очаквания. На ширина е горе-долу колкото, да речем, Дунав при Будапеща. Дълбочината, обаче, явно не е много голяма и за да преминават корабчета и лодки в един участък на реката е изграден малък шлюз. През последния ден от пребиваването ни в Прага се качихме на една туристическа лодка, която плава от еврейския квартал до Вишеград и обратно, всичко 2 часа. Малко съжалихме, че не предпочетохме едночасовата разходка след като стана ясно, че почти един час се губи в чакане на шлюза. При всички случаи разходка по реката си заслужава. Даже, като се замисля, май е по-добре да се започне разглеждането на Прага от реката, а след това да се изследва по суша. Не е за пренебрегване и използването на градския транспорт, който е изключително редовен. Ние се качихме на трамвай No 22 от спирка Pohorelec в Храдчани на единия бряг на реката до спирка Miru в Нове место на другия бряг. Билетчетата са на времетраене. Обикновено с билет за 18 или 22 крони се стига почти навсякъде в интересните за туристи части на Прага. Трамваят се движеше много бързо. Не видяхме коли да се движат по трамвайните релси, въпреки че движението е натоварено. Пешеходците са също доста дисциплинирани и не пресичат където и да е. Малко изнервящо е чакането по светофарите, които дават път на ходещите пеша след доста висене, ама като си в Прага правиш като пражаните – чакаш. Иначе на пешеходни пътеки шофьорите почти винаги спират и те пропускат да минеш. В трамвая за втори или трети път се сблъскахме с грубостта на чехите. Не знам дали е обща чешка черта или се дължи на изнервеност, предизвикана от многобройните, буквално пълчища от туристи, които засипват техния град целогодишно. Всъщност, топло и радушно отношение не мога да кажа, че срещнахме изобщо. Това се отнася и за обслужването в заведенията, което е на светлинни години от обслужването у нас в най-долнопробните кръчми. Местните те обслужват и говорят с теб само защото им се налага от туристическа гледна точка. Ние, славяните, сме друг тип. Чехите по манталитет са си живи немци. Много от централните, по нашему казано, кръчми работят до 23.00 часа, а пък магазините щракват ключа точно в 18.01 и магазинерките те погват из магазина да си ходиш. Всъщност си е цял късмет да намериш магазинче за хранителни стоки. Една вафла да ти се прияде няма откъде да си купиш. Иначе цените, дори и в центъра, са сравнително приемливи. Спокойно се хапва и пийва за 200-250 крони (около 7-8 евро). Очевидно, поне в София, сме привикнали вече на доста солени цени... Като споменавам ядене и пиене няма как да пропусна чешката бира. Аз лично от бира нищо не разбирам, но компанията с мен опита Старопрамен и Пилзнер и се произнесоха в полза на Пилзнера.

Малко се отплеснах и позабравих туристическата програма. Та минавайки по прочутия Карлов мост стигнахме Мала страна, пражкият квартал в който се издига градската крепост Pražsky Hrad. Из целия туристически център по паважа или тротоарите туриста се натъква на едни малки табелчици гласящи „Silver Line, to Golden Prague”. Вероятно тези метални табелки образуваха сребърната линия, която подхваща чужденеца от която и да е част на града и го повежда, най-общо казано, към крепостта. По табелките, по табелките и ние стигнахме дотам. В крепостта се намира една от най-внушителните катедрали, които съм виждала - „Св. Вита”. Подобно на много други катедрали, импозантността и на тази е предимно във външната архитектура. В Pražsky Hrad се намират и някои бивши дворци и доста други сгради, които ние не разгледахме. Платихме обаче 50 крони за да видим прословутата „Златна Прага”. Много пъти съм се чудила защо всички туристически програми у нас носят името „Златна Прага” и какво точно значи това; дали има позлатени покриви на катедрали, дали есента е в златно или нещо друго... Оказа се една малка, възтясна уличка, която в средните векове е била средище на занаятите. Определено моите варианти за „Златна Прага” ми допадаха повече, с тази разлика, че предположението ми за златна есен е практически невъзможно, защото в старите части на Прага няма никаква зеленина, а само средновековен, средноевропейски тип каменен град. След като пообиколихме крепостта се върнахме отново в Старе место. Вечерта се разходихме по разни улици и улички, покрай внушителната сграда на националния музей, отново покрай реката, където видяхме една сграда с причудлива, усукана форма, наречена залата на Фред и Джинджър. Тя се намира на отстояние два моста от Карловия и на един мост от красивата сграда на театъра, оглеждаща прелести във водите на Валтава.

Следващия ден посветихме на парка Петрин в Мала Страна. Той представлява едно леко възвишение, на върха на което ни стовари една зъбчата железница, движеща се по маршрут от 2 спирки. Там се издига умалено подобие на Айфеловата кула. 50 крони и можеш да се изкачиш на двете различни нива на кулата и да погледнеш Прага от птичи поглед. В моя случай от горната площадка имаше само едно бегло надзъртане и бързичко приравняване към нивото на земята. Опрделено обичам да съм здраво стъпила върху майката земя... За мен по-интерсно беше около кулата. В парка Петрин се намират също местната обсерватория, пред която има няколко варианта на абсолютно точни слънчеви часовници, една прекрасна розова градина, павилион със свръхкратък огледален лабиринт и стая 3 х 3 с криви огледала. Ако не сте с малки деца последният въобще не си заслужава 50-те крони входна такса. От кулата тръгват множество пътеки. Ние поехме към манастира Страхов, намиращ се някъде над крепостта. Чудесна пътека за разходка с прекрасни гледки към Прага. Сутринта, докато вървяхме към зъбчатата железница, си набелязахме няколко кръчмета и вечерта се настанихме поуморени в едно от тях. Там, почти срещу началната спирка на железницата, видяхме и заведение с името „Швейк”. Заради известния персонаж, чието име носи, вероятно щяхме да се отбием и там ако имахме повече време.

Третия, последен ден от посещението ни в Прага беше нарочен за безцелно мотаене из града, возене на лодка и посещение на музея на секса. Както можете да си представите Прага е интересен и многолик град, въпреки че трябва да кажа, че накрая като че ли леко се преситихме на гледки и ни дотегна пренаселеността й. Може би пражани, в крайна сметка, имат своите основания да не са много толерантни към туристите. Освен удивителната архитектура, има още много, по-незначителни неща, които ще помня, като например факта, че за пръв път в живота си останах неориентирана за посока и място макар и да имах карта. Не мога да си обясня защо този град толкова ме обърка. Ще запомня също и просяците, които на колене и опрели чело о земята очакваха милостиня без да се натрапват, лебедите и патиците в реката, които се боричкаха за трохите подхвърлени от туристите, безплатните торбички за кучешки изпражнения поставени в кутии на островите по реката, най-тежко въоръжените полицаи, които някога съм виждала и т.н. Като жена много се впечатлих и от външния вид на мъжете в Прага, както местни така и чужденци. Мъже, които си обръщат внимание... Съвсем накратко това впечатление се изразява в призива „Български мъже, вземете се в ръце!”

Интересно е също, че за разлика от всеки друг европейски град, в който съм била, в Прага не чухме българска реч! Чак през последния ден ми направи впечатление, че някои от продавачите в магазините и сергиите за сувенири са българи. Но бългаски туристи определено нямаше много.

Такава видяхме Прага в началото на есента. Тя не притежава нашата красиво обагрена есен, но компенсира с други неща. Единствено съжалявам, че поради ограничения, както винаги, бюджет не успяхме да си наемем лодка, с която да попием очарованието на Валтава и да се откъснем за миг от глъчката и шума. Чудя се дали има време през годината, когато Прага е спокойна и тиха? Едва ли...

0.0698