Възползвахме се от удобните и сравнително евтини полети на SkyEurope и кацнахме на летище Братислава по-рано от предварително обявеното времетраене на полета, т. е. взехме разстоянието София - Братислава за час и 10 минути. Пилотът явно бързаше да се прибере вкъщи... От летището до жп гарата на града с автобус се стига за около половин час. Трудност може да възникне преди да се качиш на автобуса, защото трябва да си купиш билет. Проблемът е, че автоматите за билети приемат само монети. Така че вариантите са два: да си купиш билет от вестникарската будка на спирката (ако работи) или да си развалиш банкнота от 50 крони като си закупиш кафе от кафе-автомата на летището. Въпросният автомат за билети стана причина да се запознаем с един италианец от Торино на име Валентино. Нямаше как да предположим, че пътищата ни ще се пресекат отново след няколко дни...

Този ден, или по-скоро тази вечер,  пребиваването ни в Братислава беше почти транзитно и имахме само 4-5 часа за събиране на първоначални впечатления от града. След три дни щяхме да се върнем за по-обстоен преглед.

ЖП гарата се намира на не повече от 20-тина минути пеша от историческия център на Братислава. Беше едва около 8.30 – 9.00 часа вечерта, а вече се забелязваше опустяване по улиците, което пък някак си засилваше усещането за история. Приближавайки към центъра, слухът ни бе привлечен от децибелите на един рок концерт. Половин час по-късно и този дразнител отшумя и остана само тишината, потънала в меката светлина по фасадите на сградите.

Влязохме в стария град. Тесни, павирани улички, стеснени още повече от разположените по тях маси на бирарии и кафенета. Хората главно пийваха по нещо из заведенията. Вървяхме неориентирано и току излязохме на едно площадче, на което поседнали по пейките или за кратко поспрели се братиславчани хвърляха по едно ухо на класически концерт, предаван по средно голям екран в единия край на площада. Там част от компанията хапна местния вариант на бърза закуска на крак – пържола с горчица между две филийки хляб. Не след дълго излязохме на друг площад, от едната страна на който погледът ни беше привлечен от тихо вампирско парти, а пък от другата, публиката тъкмо напускаше националния театър след вечерното представление. След още петдесетина метра пред нас люшна спокойни води Дунава. Няколко корабчета-ресторанти бяха закотвени по протежението на брега и разпръскваха мъждукаща светлина по тъмните води на реката. В далечината фантастична нотка придаваше летящата чиния на Братислава – ресторант с дисковидна форма, издигнат на пилони на единия бряг на Дунав. Погледната точно отпред, чинията много прилича на машините-нашественици от филма „Война на световете”.

Оказа се, че за няколкото часа, които прекарахме в Братислава сме видяли почти всички забележителности. Все пак ни предстоеше да се върнем пак след три дни. За една вечер – толкоз. Време беше да хванем влака за Прага.

И ето ни пак в Братислава. 6 часа сутринта е и имаме цял ден и цяла нощ на разположение. Беше ясно, че нощта няма да оползотворим, а по-скоро ще проспим, но денят, целият, беше пред нас. Лесно намерихме хостела, Backpacker’s, в който щяхме да останем за една вечер. Оставихме багажа и тръгнахме на обиколка. Минахме по познатите отпреди няколко дни места, но този път по светло. Снимахме месинговите фигури в почти реален размер, които неочаквано изскачат тук и там; я фотограф папарак дебнещ зад ъгъла, я работник, показал глава от канала. Искахме да се повозим на корабче по Дунава, но уви. Не само, че нямаше туристически корабчета, но и тези, отпреди няколко дни вече липсваха. Една табела ни информира, че сме изпуснали туристическия сезон само с няколко дни. Беше 25 септември. Жалко! А сигурно ще е страхотно да стигнеш с корабче до Виена. Друга самотна табелка ни примами с това предложение, но... през следващия туристически сезон. Искахме още и да се изкачим на върха на летящата чиния, но на дневна светлина тя имаше отвратително запуснат вид. Така и не разбрахме как става придвижването догоре, но беше ясно, че НЛО-то не работи. Но пък отморихме на една полянка току на брега на Дунав беседвайки на всякакви общи тематики. Под галещите лъчи на залязващото слънце се изкачихме и до местната крепост само за да открием, че отдолу изглежда по-добре отколкото горе, на място. Някъде близо до Братислава се намира и крепост с името Девин. Освен съвпадението на името с това, на нашия град Девин, тази крепост е играла важна роля в словашката история. За съжаление не ни останаха пари и време за да отидем да я видим. Затова пък не се оставихме гладни и хапнахме в две заведения в стария град, на обяд и вечеря, и ни направи впечатление, че се сервира интернационална кухня. Най-традиционното словашко ядене в менюто беше нещо с кнедли. Най-странното беше, че заедно с кнедлите сервират и хляб?! Демек хляб с още хляб. Досущ оскъден студентски сандвич!

Вечерта се прибрахме в хостела с идеята да видим дали не можем да заберем някой друг турист за по бира някъде из стария град. Какво беше учудването ни, когато един познат образ, с каменното лице на човек чакащ с часове, ни посрещна с думите „Айде бе, откога ви чакам!” За нас беше съвсем неочаквано да видим отново бъбривия италианец Валентино, когото срещнахме пред автомата за билети на летището преди три дни. Той въобще не прояви изненада, че ни вижда. Сякаш знаеше, че сме там и наистина ни чакаше. Какво съвпадение и роля, изиграна професионално от негова страна. Така и не излязохме вечерта. Научиха ни на една игра на карти, наречена „Задник”, която очевидно беше много популярна сред младежите в хостелите, но ние, като начинаещи в тази сфера, тепърва разучихме. Към нас се присъединиха и трима австралийци и седем човека играхме на „Задник” чак до полунощ. На другата сутрин първи се измъкнахме от хостела, оттам на летището и обратно към София.

Някои казват, че Братислава не си заслужава посещението и няма какво да се види. Не е съвсем така, но дълго посещение може би би дотегнало. Вероятно през годините на Чехословакия Братислава е играла ролята на малката, дрипава сестра на пищната Прага, но през идващите години това със сигурност ще се промени. Засега три дни ще стигнат точно за разходка без да бързаш, за отскачане до Девин или Виена и за лежерно размотаване по братиславските улици. За нас Братислава дойде като успокояваща инжекция след неспирния, задъхващ ритъм на Прага. Така че ако Братислава ви се изпречи на пътя, не я подминавайте.